Сурогатното майчинство - индустрия за 14 млрд. долара

Комерсиалното сурогатно майчинство се превръща в бързо растяща индустрия - стойността ù през 2022 година се оценява на 14 млрд. долара, а тенденцията е да се разшири до 129 млрд. долара до 2032 година, пише CNBC. Изчисленията са на анализаторите от Global Market Insights, но до голяма степен те са приблизителни, защото това са много лични въпроси.

Става въпрос за жени, които износват бебета за бездетни двойки срещу пари. Обикновено всичко се случва чрез инвитро процедура и те нямат нямат никаква генетична връзка бебетата. Прогнозите са, че търсенето на техните услуги ще расте на фона на проблемите с фертилността, еднополовите двойки, които искат да имат свое дете, или на хората, които нямат партньори, но искат да имат деца.

Обикновено сурогатни майки са жени от бедни държави, без стабилни доходи, доста често със свое семейство. Такъв е случаят на Дилара - една от многото жени, които предлагат да износят чуждо дете срещу пари в Грузия. Тя е на 34 години, има 4 свои деца и несигурна работа.

Според анализаторите цената на сурогатното майчинство е между 40 хил. и 50 хил. долара. Подобни са тарифите и в Украйна и Русия, където законът също позволява комерсиалното, както и алтруистичното сурогатство.

Бърз преглед на правилата в другите страни показва, че навсякъде нормите са различни - в САЩ дори комерсиалното сурогатно майчинство е позволено в някои щати, а в други -забранено. В Канада и Великобритания е разрешено само алтруистичното. Комерсиалното сурогатно майчинство коства към 120 хил. долара в САЩ, което обяснява и защо толкова двойки пътуват в чужбина, за да се сдобият с бебе. В някои случаи така те избягват и забраните или някои ограничения (например забрана за еднополови двойки) в собствените си страни, както и дългото чакане за процедурата.

Пандемията от коронавируса сви този "пазар", разказва експертът Сам Евърингъм, директор в австралийската група в подкрепа на сурогатното майчинство Growing Families. Отпадането на забраните за пътувания върнаха отново на дневен ред темата, допълва той.

Войната в Украйна, която беше вторият по големина сурогатен пазар след САЩ, също промени много нещата в тази индустрия. Доскоро страната привличаше чуждите двойки с ясна правна рамка, ниски такси и едно от най-съществените преимущества - в акта за раждане се вписват имената на двойката, а не на сурогатната майка.

След началото на военните действия желаещите да имат бебе вече се насочват към Грузия, в която законодателството е подобно. Бум на сурогатното майчинство след началото на войната в Украйна отбелязват и в Мексико. Там цената е по-висока - между 60 000 и 70 000 долара, но сега има ръст от 20-30% на процедурите.

Комерсиалното сурогатно майчинство повдига много въпроси - и морални, и финансови. В много случаи се оказва, че майките получават малка част от парите, платени от семействата на агенцията, която подпомага процедурата. Дилара разказва, че има случаи, при които агенциите взимат 50 - 60 хил. долара, но дават на майките едва 12 - 20 хил. долара.

Агенциите пък обясняват, че разходите, които имат, включително и за медицинско обслужване и издръжката на жените, докато са бременни, съвсем не са малко. Но признават, че корупция има и в техните среди.

От морална гледна точка индустрията получава много критики, че се възползва от най-уязвимите жени - вдовици и самотни майки, които не могат да издържат семействата си. В агенциите ги предпочитат, защото смятат, че са готови за платената бременност и няма да имат проблеми с партньорите си, защото износват чуждо бебе.

При Дилара процедурата тепърва предстои - ако има осигурена здравна услуга и парите са добри, тя ще стане сурогатна майка.