Михаил Околийски: През 2022 г. са били използвани само половината болнични легла

Медицинската помощ в България е свръхсъсредоточена в няколко големи града. Само в София има 70 болници – колкото в цяла Австрия. Ние сме на първо място в Европа по брой хоспитализации на глава от населението и в същото време за миналата година само половината болнични легла са били използвани – тоест половината легла са напълно излишни. Това коментира пред БНР доц. Михаил Околийски, заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Здравната каса.

„Със здравната карта, която предстои да се разработи и да се разпространи върху цялата страна, ще се направи опит да се ограничи разпространението на болнични услуги и легла“, посочи той.

Според него една огромна част от медицинските дейности се извършва в болници, без изобщо да трябва да са там. Затова и смята, че трябва да има преструктуриране, тъй като има и "тотален глад за друг тип услуги".

„В бюджет за шест месеца не може да се правят революционни промени, но е факт, че разходите за първична, извънболнична помощ са увеличени с най-голям процент. Парите за асистирана репродукция се удвояват“, поясни заместник-министърът на здравеопазването.

Доц. Околийски обясни, че разходите за първична извънболнична помощ са с най-голямо увеличение – с  24,4%, за извънболничната специализирана помощ – с около 20%, докато при болничната помощ то е само с 1%, за да се компенсира инфлацията.

По думите му има увеличаване на прегледите, касаещи майчиното и детско здравеопазване. В проектобюджета на НЗОК са предвидени по-голям брой прегледи и медицински консултации за новородените и децата до 7 години. "За първи път се увеличават в сферата на детското и майчиното здраве много значително прегледите. Те стават 14 – от 0 до 1 година, четири – от 1 до 2 години, два – от 2 до 7 години, и така нататък, както и възможностите за домашни посещения от акушерки, медицински сестри, лекарски асистенти – от 14 дни след раждането, до шест месеца", съобщи зам.-министърът.

Според него към момента личните лекари не са особено мотивирани да са проактивни и да търсят пациентите си за профилактичните им прегледи. „Това трябва да се промени. Комуникацията трябва да е двустранна – хората да разберат, че тези прегледи не са само проформа, за да се отбие номерът“, настоява Михаил Околийски.

Той подчерта, че в последните години профилактиката е „тотално занемарена, хората бяха оставени сами на себе си“ и няма положителен ефект за здравето на нацията. Зам.-министърът даде пример с продължителността на живота на мъжете у нас, която е най-ниска в Европа.

Той съобщи, че се обмислят санкции за непровеждане на профилактичните прегледи, както и стимули за мотивация за изпълнението им – например освобождаване от определен брой здравни вноски.

„Когато заработи националната здравно-осигурителна система, в нея ще има интегрирани платформи с възможности да се напомня на пациентите за предстоящия профилактичен преглед и за това, че ако го пропуснат, ще се увеличи таксата им за месечна вноска – ще има глоби“, даде пример той и напомни, че и сега има лични лекари, които са активни, както и пациенти, които си търсят правата и са отговорни към здравето си.  

Той смята, че в България все още не е осигурено човек да получи здравно покритие, като получи медицинска услуга по всяко време, без тази услуга да доведе до финансово бреме за него.

Доц. Околийски препоръча да се направи анализ за избор на локацията за детска болница в Горна баня от предишното правителство.

На извънредно заседание от 13 часа днес парламентът ще разгледа на първо четене проектобюджетите на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.