МФ: Непрозрачните разходи на частните болници ще продължат заради отхвърлени от НС промени

Над 750 млн. лв. от средствата на данъкоплатците ще се изразходват от частните болници непрозрачно, защото парламентът отхвърли европейските изисквания частните лечебни заведения да провеждат открити търгове за финансираните от Здравната каса лекарства, консумативи, медицински изделия др. 

Това съобщават днес от Министерството на финасите (МФ), след като преди седмица парламентът отхвърли европейските изисквания частните лечебни заведения да провеждат открити търгове за финансираните от Здравната каса лекарства, консумативи, медицински изделия други.

Предложението на Министерството на финансите за промяна в Закона за обществените поръчки (ЗОП), което беше отхвърлено при гласуването в Народното събрание, беше и частните болници, които ползват пари от Здравната каса, да прилагат ЗОП при техните покупки.

Според анализ, изготвен от Министерството на финансите, през 2022 г. българските данъкоплатци, чрез вноските си в Здравната каса, са заплатили 2,04 млрд. лв. на всички болници в страната за осигуряване на лекарства, консумативи, медицински изделия и др. Тази сума не включва заплащане на труда на медицинските специалисти в частните, държавни и общински болници, а само парите на данъкоплатците, ползвани за стоките и услугите, които болниците закупуват от външни доставчици. Поне 750 млн. лв. от тях, или 37% от тези над 2 млрд. лв., българските данъкоплатци заплащат на частни болници чрез Здравната каса.

Независимо че болниците са собственост на частни лица, тези средства са публичен ресурс и е задължително да се разходват прозрачно, в условията на равнопоставеност и свободна конкуренция, което се постига чрез доставки по Закона за обществените поръчки. Именно затова Европейският съюз е въвел изискване всички болници, които разходват публични средства, да прилагат при покупките си правилата на ЗОП, независимо дали са частна, общинска или държавна собственост, посочват от ведомството на Асен Василев.

С отхвърленото от депутатите предложение за промени в Закона за обществените поръчки се дава право на частните болници да продължават да разходват тези средства на данъкоплатците без конкуренция, публичност и прозрачност, които да гарантират оптимални цени. Това беше гласувано, независимо че срещу страната ни е започнала процедура за нарушение на европейското право във връзка с прилагането на това изключение досега. 

Конкретен пример за острата нужда от свободна конкуренция при разходване на парите на данъкоплатците е доставката на лекарственото вещество „Пеметрексед“, което се използва при лечение на рак на белия дроб. През май месец 2023 г. Здравната каса е заплатила на частните болници общо 138 887 лв. за това лекарство, а за почти същото количество в държавните болници – само 9638 лв., т.е. цената на единица лекарствено вещество е 12,4 пъти по-висока в частните болници. Това не е изолиран случай, а тенденция, която се отчита при много от доставките на лекарства, медицински изделия и консумативи, информират от МФ.

Припомняме, че при гласуването на промените в Закона за обществени поръчки поправките бяха подкрепени единствено от ПП-ДБ и така частните болници отново няма да бъдат задължени да провеждат търгове. Тогава Васил Пандов от „Продължаваме промяната" коментира, че България е заплашена от сериозни санкции пред Европейския съд. Освен това липсата на търгове поставя държавните и общинските болници в неравноспоставено положение спрямо частните. Непровеждането на обществени поръчки от частните болници на практика позволява злоупотреби, тъй като те купуват евтино медицински изделия и лекарства, но ги отчитат на по-високи цени към Здравната каса и така източват обществени пари.

Това беше поредният опит и частните болници в България да бъдат включени в правилото и да спазват Закона за обществените поръчки при разходването на публичен ресурс, при условие че работят със Здравната каса. Тези опити останаха безуспешни за пореден път. В годините назад срещу тях се обявяваха големи частни лечебни заведения.

Безуспешен остана и друг опит за спиране на порочните практики - наскоро депутатите приеха други промени в Закона за здравното осигуряване, според които НЗОК да плаща онколекарствата на най-ниската постигната цена от дадена болница. Тези промени обаче отново активираха недоволство – този път на фармацевтичния бранш и Българския лекарски съюз. В резултат промените бяха отложени за февруари следващата година.