Как ще завърши експериментът на Америка с наркотиците?

„Това адът ли е?“ Така се чудел Джоузеф Емерсън, в плен (казва той) на „пътуване“ с психеделични гъби, което се объркало. Нищо необичайно в това. Всеки, който е бил около хора, употребяващи психеделични наркотици или наркотици като цяло, знае, че понякога нещата се оплескват. Но като правило те скоро отново влизат в същия коловоз, пише коментаторът за САЩ на Financial Times Робърт Армстронг.

Усложняващият фактор е, че Емерсън седял в пилотската кабина на пътнически самолет, а самолетът бил във въздуха. Слава Богу, той не бил един от пилотите. Той бил пилот на авиокомпанията извън смяна, който използвал превоза до дома. Представяйки си, че е в кошмар, той казва, че решил да излезе от него, като разбие самолета. Той сграбчил антипожарен лост, който намалява горивото към двигателите, преди да бъде обуздан. Опасността изглежда е била кратка и ограничена. Все пак Емерсън е изправен пред 83 обвинения в опит за убийство.

Започвайки преди няколко години, Америка провежда огромен национален експеримент за легализирането, декриминализирането и дестигматизирането на наркотиците. Марихуаната, която вече е напълно легална в 24 щата, е най-голямата част от това, но не се спира дотук. Притежанието на псилоцибин, активната съставка в магическите гъби, вече е законно в два щата и различни градове. Орегон декриминализира притежанието на малки количества от всички наркотици преди три години. Екстази е напът към одобрение като терапевтичен продукт, на каквото вече се радва кетаминът.

Междувременно отношението към наркотиците на порядъчните, скучни хора от средната класа се промени значително, отбелязва авторът и споделя, че почти няма познати в своя социален кръг, които да не дъвчат дъвки с канабис. Имам няколко приятели, които приемат микродози LSD, за да подобрят настроението си, допълва той. Да не говорим за повсеместното разпространение на лекарствата против тревожност, по-специално бензодиазепините. На пръв поглед всички се друсат.

Имам проста хипотеза за всичко това, споделя Армстронг: с течение на времето, когато вкарате големи количества наркотици в голяма популация от хора, започват да се случват странни неща. Нямаме реална представа как ще се развие този експеримент.

По принцип одобрявам почти всяко усилие, колкото и идиотско да е, насочено към доброто настроение, признава авторът. А аргументите срещу криминализирането на повечето лекарства, с изключение на метамфетамини и фентанил, са достатъчно солидни: скъпо е, обогатява неподходящите хора, вкарва твърде много други в затвора и насърчава престъпността като цяло. Законите, контролиращи личното поведение, трябва да се избягват, когато е възможно. По-конкретно, в случая с марихуаната, забраната за поглъщането на обикновено растение, чийто основен страничен ефект е пасивна глупост, изглежда просто лудост.

Проблемът е в неизвестните. По време на сутрешното ми пътуване до работа в Ню Йорк, споделя Армстронг, често деля вагон на метрото с уважаван гражданин, който небрежно свива джойнт и се готви да изпуши закуската си. Макар че ефектът на канабиса върху повечето хора е доброкачествен, всеки психиатър или бърза консултация с д-р Гугъл ще ви информира, че при малка група хора има връзка между марихуаната и психозата. Само когато употребата на марихуана стане широко разпространена – което е сигурно – ще разберем точно колко такива хора има.

Най-добрата аналогия е алкохолът. Трябва да помним как цялото ни общество е оформено около оригиналния законен наркотик. Нашите ритуали са изградени около него. Учим младите за неговите опасности. Имаме цяла субкултура (анонимните алкохолици), която се е развила, за да помага на хората, които имат опасна връзка с алкохола. И въпреки това 140 хил. американци умират от прекомерно пиене годишно; огнестрелните оръжия убиват само една трета от това. Това е цената на свободата да пием. Сметката за свободните наркотици предстои да ни бъде представена.

След като направих тези констатации, предлагам своето одобрение за голяма декриминализация, пише авторът. Опитахме алтернативата и тя не беше добра.

Въпросът е да се противопоставим на онзи вид мързеливо либертарианство, което изглежда присъщо на американския характер. Те са склонни да мислят, че всяко правило, натрапено отгоре, е бюрократичен рекет за печалба или пуританска реликва от религиозното минало. Вредата от премахването на законите, според този мироглед, е ограничена до живота на неколцина слаби или глупави хора, които не могат да контролират свободата си. Но опитът с алкохола трябва да ни научи, че компромисите са много по-трудни. Дори законите, които трябва да бъдат отменени, обикновено са писани с основателна причина, завършва Армстронг.