Има ли България потенциал за развитие на иновациите в денталната медицина

„Прева биотех“ е разработила активна съставка, която блокира възможността на микроорганизмите да изграждат биофилм – структурата, чрез която увреждат зъбите и конструкциите, каза д-р Елица Венева-Райчинова, управител на компанията в преданваето „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria. Това е иновативно решение, което запазва оралната екосистема и същевременно предпазва от усложнения, като е стартиран вече пилотен продукт под формата на паста. В момента се разработват още различни приложения на тази активна съставка, каза още Венева-Райчинова.

Компанията е сред първите, регистрирали се като дружество с променлив капитал. Това е помогнало за по-добро структуриране на инструментите за рисков капитал и създаване по-гъвкава форма с по-ниски разходи от класическото акционерно дружество. Освен това позволява изграждането борд на директорите и предоставяне дялове на служители, обясни гостенката.

А клиенти на „Прева биотех“ са предимно от чужбина - компанията работи на над 10 пазара, като първият клиент е бил от Австрия.

„Денталната медицина е комплексна сфера, която съчетава здравеопазване и високи технологии с много силно изразено предприемачество“, заяви д-р Венева-Райчинова. Тя добави, че секторът комбинира държавно здравеопазване, и частно финансиране, а специалистите работят както за лечение, така и за превенция, като същевременно използват високи технологии и нови начини на лечение. По нейните думи конкурентоспособността на оралното здраве зависи от обучението и иновациите, а достъпът до тях прави сферата сегментирана.

По отношение на икономиката на денталната медицина има три основни линии – възможността на държавата да предлага иновации, финансовите възможност на пациентите да плащат за тях и до каква степен те са финансирани от държавата, посочи събеседничката.

„Държавите се различават по това, че някои са ориентирани към лечебен модел, а други към инфраструктура на превенция. Най-напредналите икономики са тези с превантивен модел – скандинавските държави и Германия. Там структурата на превенцията е много добре развита и това намалява разходите за дентално здраве в дългосрочен план“, изтъква Венева-Райчинова.

Тя коментира, че в тези страни има ясно дефинирана рамка, главно насочена основно към децата – до 18-годишна възраст профилактиката е напълно покрита, като се смята, че възвращаемостта на всяко евро, инвестирано в превенция, е от 15 до 50 пъти.

По думите на госта в България държавното финансиране е основно лечебно, а не превантивно, което води до нарастване на разходите заради усложненията и в това направление държавата ни изостава най-много.

Въпреки това профилактиката може да бъде по-ефективна, ако е организирана, структурирана и финансирана, добавя Венева-Райчинова.

„Хората вече започват да се интересуват повече от превенция. Преди години, когато трябваше да се покриват основни нужди, нямаше пространство за такава грижа. Сега при по-голяма финансова стабилност хората имат възможност да се погрижат за благоденствието си и оттам да помислят за това как да се чувстват по-добре и как да са по-здрави дълготрайно“, коментира още Венева-Райчинова.

Тя заяви, че в академична среда има много добри разработки, особено в денталната медицина, които обаче трудно се превръщат в реални бизнес решения.

„Те биха имали огромно влияние да променят оралното здраве. Най-голямото предизвикателство е преминаването от иновации и изследвания на хартия към частен капитал – да се развие компания и до достигне до обществото“, категорична е Венева-Райчинова.

Целия разговор може да откриете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.