Какво е значението на AI в здравеопазването и фармацията?

Изкуственият интелект, дигитализацията и технологиите стават все по-важни в здравеопазването и фармацията. Те позволяват много по-бързо протичане на клиничните изпитвания и набиране на подходящите пациенти, а също и максимално бързо откриване на нови молекули – ако преди процесът е отнемал 10-15 години, сега той може да бъде съкратен наполовина.

Това каза доц. д-р Светослав Ценов, изпълнителен директор на Astellas Pharma за България, Унгария, Румъния и Гърция и член на Управителния съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, в предаването UpDate по Bloomberg TV Bulgaria.

„Фармацията е част от здравеопазването, която не само осигурява лекарства за пациентите, но и услуги, свързани с качеството на живот и подкрепа за хората. Тук дигитализацията и изкуственият интелект са изключително важни.“

Ценов изрази надежда, че с помощта на изкуствения интелект и новите технологии здравеопазването все повече ще предотвратява заболявания вместо да ги лекува впоследствие. Това е добро от социална гледна точка, както и за пациента, но има и икономически ползи за системите, добави той.

По думите му изкуственият интелект вече е неизменна част от много процеси в здравеопазването. Той е навлязъл в образната диагностика и помага на рентгенолозите, които преди това разчитаха само на собственото си око при разглеждането на образи.

„Ползата от здравните специалисти няма да намалее, но те ще бъдат подпомагани от AI, за да забелязват неща, които са невидими за човешкото око“, каза Ценов.

Той допълни, че изкуственият интелект намира широко приложение и в превенцията на заболяванията чрез наблюдение, което позволява да се реагира преди да се прояви даден проблем. „Проблемът не е само в приложението, а и какви са етичните рамки, в които прилагаме изкуствения интелект. Това ще става все по-сериозен проблем през следващите години“, счита Ценов.

AI може да помогне и за смекчаването на проблема с липсата на кадри в здравеопазването, която е предизвикателство пред системата. Например вече има приложения, които успяват дори без очен лекар да диагностицират диабетна ретинопатия, като това съкращава много времето и е в полза на пациентите, съобщи Ценов.

Освен това в световен мащаб са нужни средно около 90 дни за провеждането на изследване със скенер, разчитане на резултатите и последващи мерки, но изкуственият интелект дава възможност това да се случи веднага, за да се постави по-ранна диагноза и лечението да започне по-рано.

Инвестициите в здравеопазването подобряват здравето на отделните пациенти, но и увеличават икономическата мощ на отделните страни. През последните десет години около една трета от ръста на икономиката в световен мащаб се дължи на подобряване на здравето на населението, отбеляза събеседникът.

Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването UpDate можете да гледате тук.