Когато Германия кихне, Европа настива

Когато Германия киха…

За да разберем дългосрочните ефекти от деиндустриализацията, не е нужно да гледаме по-далеч от Американския ръждив пояс или Мидландс в Обединеното кралство, някога процъфтяващи индустриални региони, които станаха жертва на грешни политики и глобален конкурентен натиск и никога не се възстановиха напълно.

Последствията от проблемите на Германия обаче ще са за целия континент.

Германската икономика е особено уязвима, защото разчита основно на индустрията. Технологичният сектор, с изключение на разработчика на софтуер SAP, по същество не съществува. Във финансовия свят най-големите играчи са най-известни с правенето на лоши залози (Deutsche Bank) и скандали (Wirecard).

Производството представлява около 27 процента от икономиката на страната в сравнение с 18% в САЩ.

Свързан проблем е, че най-важните индустриални сегменти на Германия - от химикали през автомобили до машини, са се вкоренили в технологии от XIX век. Много от произвежданите стоки или остаряват (например двигателите с вътрешно горене), или просто са твърде скъпи за производство в Германия.

Да вземем металите като пример. През март компанията, която притежава най-големия завод за топене на алуминий в Германия, Uedesheimer Rheinwerk, заяви, че ще затвори завода до края на годината поради високата цена на енергията.

Подобни доклади биха били по-малко тревожни, ако Германия имаше силна история на икономическа диверсификация. За съжаление, опитът на страната на този фронт е в най-добрия случай не съвсем успешен.

Германия е пионер в модерната технология за соларни панели например и стана най-големият производител в света в началото на XXI век. След като китайците копираха германския дизайн и наводниха пазара с евтини алтернативи обаче, германските производители на слънчеви панели се сринаха.

В областта на биотехнологиите базираната в Майнц фирма BioNtech беше в челните редици на разработването на mRNA ваксина, която се оказа решаваща за подпомагането на света да преодолее пандемията от коронавируса. На фона на този успех обаче, през януари компанията обяви планове да направи „огромна“ инвестиция в авангардни изследвания на рака. Само че в Обединеното кралство.

… Европа настива

Иновациите пораждат икономически растеж и тъй като традиционната индустрия на Германия запада, въпросът е какво голямо ново нещо ще я замени. Засега нищо не се вижда на хоризонта.

Германия се нарежда на осмо място в Глобалния индекс на иновациите, годишна класация, съставена от Световната организация за интелектуална собственост на ООН. В Европа страната дори не е в челната тройка.

По отношение на изкуствения интелект, технология, която много наблюдатели смятат, че ще стимулира икономическия растеж за бъдещото поколение, Германия също изостава. Само четири от 100-те най-цитирани научни статии за изкуствен интелект през 2022 г. са германски. Това се сравнява с 68 за САЩ и 27 за Китай.

„Германия няма какво да предложи в нито един от най-важните сектори, ориентирани към бъдещето“, казва Марсел Фрацшер, ръководител на германския икономически институт DIW. „Това, което съществува, е стара индустрия“, допълва той.

Силата на технологията да трансформира една икономика, или да я срине, е очевидна при сравняване на траекториите на Германия и САЩ през последните 15 години. През този период икономиката на САЩ, водена от бума в Силициевата долина, се разшири със 76 процента до 25,5 трлн. долара. Икономиката на Германия нарасна с 19 процента до 4,1 трлн. долара за същия период. В доларово изражение САЩ добавиха еквивалента на почти три Германии към своята икономика през този период, посочват от Politico.

Ерозията на индустриалното ядро на Германия ще окаже значително въздействие върху останалата част от Европейския съюз. Германия не е само най-големият играч в Европа, тя функционира като главина на колело и свързва разнообразните икономики в региона като най-големия търговски партньор и инвеститор за много от тях.

През последните три десетилетия германската индустрия превърна Централна Европа в своя производствена база. Porsche произвежда своя най-продаван SUV Cayenne в Словакия, Audi произвежда двигатели в Унгария от началото на 90-те години на миналия век, а първокласният производител на уреди Miele произвежда перални машини в Полша.

Хиляди малки и средни германски фирми, т.нар. Mittelstand, които формират гръбнака на икономиката на страната, са активни в региона, като произвеждат основно за европейския пазар. Въпреки че няма да изчезнат за една нощ, един продължителен спад на германската икономика ще повлече след себе си и останалата част от региона.

„Има опасност Европа да се окаже губещата от тази промяна“, призна наскоро Клаус Розенфелд, главен изпълнителен директор на Schaeffler, производител на автомобилни части. Той добавя, че компанията му вероятно ще построи следващите си заводи в САЩ.