Спасението на германската индустриална икономика зависи от зеления ѝ експеримент

Най-голямата икономика в Европа провежда експеримент на стойност 23 млрд. евро, за да достигне въглеродна неутралност до 2045 г., без да унищожи енергоемката си индустриална база, пише Bloomberg .

Правителството на канцлера Олаф Шолц обяви през март така наречените „договори за защита на климата“, за да помогне на компании в сектори като добив на стомана, производство на цимент и стъкло, да покрият допълнителните разходи, направени при използването на по-чисти технологии в сравнение с конвенционалните процеси. По програмата кандидатите представят предложения за размера на необходимата подкрепа, като офертите, предлагащи най-високи намаления на въглероден диоксид на най-ниска цена, получават финансиране.

Политиката е подобна на програмите за договори за разлика (CfD), които правителствата използват, за да помогнат за внедряването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в много части на света. И все пак обхватът на технологиите, които засяга, е различен от всичко, което е изпробвано в този мащаб, което прави успеха му много по-малко сигурен. Първият аукционен кръг, предлагащ договори на стойност до 4 млрд. евро, стартира наскоро, а друга възможност за наддаване по схема за 19 млрд. евро ще последва това лято. Това е „иновативен инструмент, който все още не съществува никъде в международен план“, коментира Удо Филип, държавен секретар в министерството на икономиката.

Други индустриализирани страни с подобни амбиции вероятно ще обърнат голямо внимание на резултатите. Миналата седмица правителството на САЩ обяви безвъзмездни средства от 6 млрд. долара, които производителите на метал, хартия и стъкло могат да използват за намаляване на затоплящите планетата емисии.

Въпреки че правителствата имат опит в подкрепа на масово внедряване на напълно разработени решения за чиста енергия, като вятърна и слънчева енергия, съществува по-голям риск, когато става дума за подкрепа на технологии на ранен етап, като улавяне на въглероден диоксид в циментови фабрики и рециклиране на мед, захранвано с водород.

„Правителството наистина се опасява, че може да избере губещите“, посочва Джени Винклер, преди ръководител на отдела за възобновяеми енергийни източници в Института за системни и иновационни изследвания Fraunhofer, който често съветва германското правителство относно подобни политики.

Все пак, казва тя, тези страхове трябва да бъдат успокоени, тъй като технологиите за намаляване на емисиите в сектори като производството на стомана са отдавна тествани. „Малко вероятно е все още да има много разрушителни технологии през следващите години“, добавя Винклер.

Начинът, по който работи новата система за подпомагане, е свързан с Европейската система за търговия с емисии. Например, ако компания предложи, че цената на декарбонизацията на стоманата е 120 евро на тон, правителството ще обещае да плати сумата минус цената на въглерода по схемата, която в момента се движи около 60 евро на тон. Ако в бъдеще цената на замърсяването достигне 140 евро на тон, тогава компанията трябва да плати на правителството излишните 20 евро на тон. След като търгът бъде спечелен, ценова поддръжка е достъпна за 15 години.

Несъмнено всичко ще бъде изгладено в движение. Може да има някои аргументи срещу размера на възложените поръчки например. Докато повечето държави правят отделни схеми за слънчева, наземна или офшорна вятърна енергия – като вземат предвид индивидуалните производствени разходи на всеки сектор – първият индустриален търг в Германия е технологично неутрален. Това може да даде предимство на някои решения с по-евтини разходи за трансформация пред други.

Винклер казва, че с времето това трябва да се подобри. Цената на декарбонизирането на индустрията в момента не е толкова предвидима, колкото възобновяемата енергия, смята тя. Търгът може да помогне на правителството да оцени стойността на тези нови процеси и да създаде таван на цената за технологиите в следващите търгове.

Междувременно компаниите са принудени да участват в собствена игра на отгатване с офертите си. Остава да видим как компаниите ще се справят с прогнозираните си разходи за разработване на водородни или други чисти технологии, които все още не са достигнали нужния мащаб. Ако предложат твърде висока цена на търговете, те рискуват да загубят, а ако предложат твърде ниска цена, ще бъдат хванати с договор, който може да ги ощети финансово.

Освен това има компании, чиито проекти в момента се считат за твърде малки, за да участват изобщо. Да вземем например хамбургската Aurubis, една от най-големите компании за рециклиране на мед в света. От май тя планира да представи една от първите в света готови за водород медни пещи. Очаква се планът да струва 40 млн. евро.

Въпреки това проектът ѝ не отговаря на изискванията за първия кръг от търгове този месец, тъй като емисиите, които предлага да намали, не достигат минимума от 10 хил. метрични тона. Министърът на икономиката Роберт Хабек каза пред представители на бизнеса миналата седмица, че правителството се стреми да намери начини да подкрепи по-малко мащабни проекти със следващия кръг от търгове. 

Преди всичко, основният фокус на правителството е да защити индустриалната си икономика и също така се стреми да не повтаря минали грешки. Преди две десетилетия то инвестира големи средства в соларната индустрия, която на практика изчезна от страната. Ето защо Берлин запазва тези търгове само за местни компании, като чуждестранните лица са блокирани.

„Сега сме в различно десетилетие, в което индустриалните перспективи са много по-важни във всеки национален дебат“, изтъква правителственият съветник Карстен Нойхоф от Германския институт за икономически изследвания.