Въглеродната неутралност има нужда от повече метали, но от по-малко миннодобивна дейност

Миннодобивната индустрия понастоящем е един от най-значимите генератори на емисии, водещи до затопляне на планетата, но тя е напът да се превърне в един от най-важните сектори за едно нисковъглеродно бъдеще.

Годишното търсене на метали, свързани с енергийния преход, ще нарасне пет пъти до средата на века спрямо нивата от 2023 г. при по-агресивни действия, изчислява BloombergNEF.

И все пак това не означава, че трябва да засилим минното дело - всъщност имаме нужда от по-малко от него. Въпреки че електромобилите и инфраструктурата за чиста енергия ще консумират основно електричество и ще изискват много метал, общото количество материали, които се добиват по света, ще намалее. По-конкретно, почти няма да се нуждаем от въглища, които все още допринасят за значителна част от приходите на минните компании.

Всъщност всички преработени метали, необходими за достигане на въглеродна неутралност до 2050 г., ще бъдат по-малко кат обем от количеството въглища, добити само през 2023 г., изчислява мозъчният тръст Energy Transitions Commission.

Струва си да се отбележи, че тези цифри не включват пълното тегло на извлечената руда, която често съдържа малка концентрация на метал. Цифрите също не показват теглото на добитите петрол и газ. Това е важно, защото всички комбинирани изкопаеми горива, добити от земята днес, все още надвишават добитите руди.

Металите, които ще бъдат извлечени в бъдеще, също могат да бъдат рециклирани — за разлика от изкопаемите горива — което означава, че светът не е длъжен постоянно да търси нови находища.

„Това е преход от еднократна, добивна и линейна енергийна система, която оформя нашата скорошна енергийна система, при която веднъж изгорените изкопаеми горива се превръщат в парникови газове, към многократно използване, възобновяема и рециклирана енергийна система на бъдещето, където светът улавя слънчевата и вятърната енергия с метали, които се използват отново и отново“, коментира Даан Уолтър от RMI, мозъчен тръст за чиста енергия.

Въпреки че има достатъчно място за подобряване на степента на рециклиране на всички нужни за прехода суровини, повече от половината металите – стомана, алуминий, мед  и кобалт – обикновено се рециклират, след като достигнат края на експлоатационния живот на продукта, в който са използвани, изтъква International Resource Panel.

Анализът на RMI показва, че възможностите за рециклиране нарастват бързо.

Освен рециклирането, други технологични постижения вече са довели до огромен спад в използването на метали, показва скорошен анализ на Уолтър и неговите колеги от RMI. Те включват подобряване на възможностите за съхранение на батерийните материали и заместване на металите с други по-евтини или по-достъпни материали. Без тези фактори днес светът щеше да консумира 138% повече кобалт, 127% повече никел и 58% повече литий – метали, които се използват главно в литиево-йонните батерии.

Когато вземете предвид намаленията на емисиите, които идват от електромобилите и чистата енергия, добивът изглежда е на път да се превърне в по-положителна, а не в отрицателна сила, върху климата на планетата. Но има и други важни елементи, на които трябва да се обърне внимание.

Първо, самият добив отнема много ресурси и трябва да се вземат по-широки мерки за подобряване на неговата ефективност и трансформация към енергийни източници с нулеви емисии. Изкопаването на метали също произвежда много неизползваема пръст и следователно рециклирането ще стане по-важно с течение на времето, за да се намали необходимостта от непрекъснато проучване. И накрая, секторът трябва да се съобрази с опасенията за предполагаем детски труд и потъпкването на правата на коренното население в някои региони.

И все пак добивът ще бъде от решаващо значение за достигане на въглеродна неутралност. В крайна сметка Уолтър отбелязва, че запазването на емисиите от изгарянето на изкопаеми горива ще насочи планетата към още по-големи проблеми от изменението на климата.

„Трябва да сме наясно с компромисите в нашата система“, подчертава той.