Промишлеността води битка за задържане на металния скрап в Европа

Купчини изхвърлени перални машини, строителни отпадъци и автомобилни трупове лежат в едно от големите белгийски депа за скрап на няколко километра южно от Антверпен.

Гигантска машина за раздробяване на метали е в режим на изчакване. Камиони се движат напред-назад, подреждайки стотици тонове алуминиеви и стоманени части в спретнати купчини, готови да бъдат претопени и използвани отново. Вътре конвейерна лента отвежда металния скрап в резервоари, пълни с вода и химикали, за да се отдели ценният метал от нежеланите материали като камъни, стъкло или пластмаса.

Всяка година Belgian Scrap Terminal обработва 1,5 млн. метрични тона метален скрап в осем съоръжения в Белгия, Франция и Люксембург. Това е достатъчно количество метал за производството на повече от един милион семейни автомобила, разказва Politico.

Това е и евтин източник на рециклиран метал, който може да направи продуктите на затруднените европейски производители по-евтини, по-екологични и по-конкурентоспособни.

Проблемът според тях е, че по-голямата част от този рециклиран метал се оказва в ръцете на техни конкуренти извън Европа.

На световния пазар голямото търсене на скрап, който е по-евтин и за чието претопяване в нов метал се използва по-малко енергия, доведе до скок на цените.

„Прострелваме се в крака“, казва Аурелио Бракони, директор на отдела за неръждаема стомана и суровини в Eurofer, твърдейки, че Европа се поставя в неизгодно положение, като продава материали на страни извън ЕС, които ги преработват и „реекспортират готовите продукти към нас“.

Ефектът Тръмп

Подобно на много други фирми за рециклиране в Европа Belgian Scrap Terminal продава до 90% от продукцията си на компании извън ЕС. И бизнесът процъфтява.

Междувременно тежката промишленост в Европа виси на косъм. Металургичният сектор, който вече е под натиска на високите енергийни разходи, сега се готви за нова атака: наплив от евтин азиатски метал към Европа, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп увеличи митата върху световния внос на стомана и алуминий.

Този ход отново разпали търговската война между двете юрисдикции, което накара ЕС да отвърне със своя търговски „чук“, за да защити вътрешната си икономика.

Има го и натискът за преминаване към зелена икономика. Малко юрисдикции имат толкова строги правила за опазване на климата, колкото ЕС, а спазването им е скъпо и сложно за замърсяващите отрасли като стоманодобива. Повторната употреба на стари метали е един от най-лесните начини за тежката промишленост да намали своя екологичен отпечатък.

Световното търсене на вторични суровини обаче е в подем, както и пазарните цени. Тези дни 1 тон стоманен скрап струва около 300 евро на световния пазар, а от алуминий може да достигне до 1800 евро. Купувачите от чужбина, където енергията е по-евтина, а екологичните правила не са толкова тежки, често могат да си позволят да плащат повече от европейските компании.

„Изтичането на скрап създава пропусната възможност за декарбонизацията, стратегическата автономност и амбициите за конкурентоспособност на Европа“, заявиха в писмо до Европейската комисия през декември миналата година директорите на Eurofer и European Aluminium, най-големите лобита в Европа за стомана и алуминий.

Belgian Scrap Terminal вижда нещата по различен начин. Семейното предприятие се гордее, че произвежда рециклиран метал, който изпълнява една от основните екологични стратегии на ЕС: превръщането на отпадъците във висококачествен ресурс.

Това качество се заплаща на цена, която промишлеността в Европа не е готова да плати, твърдят те.

Ако по-голямата част от това, което BST рециклира, се изнася, „това не е защото не искам да продавам в Европа, а защото така получавам най-добрата цена“, казва старши оперативен мениджър в завода за скрап.

Пречупен индустриален гръбнак

В основата на този спор стои една болезнена реалност, с която Брюксел в крайна сметка ще трябва да се сблъска: тежката му промишленост е в бърз упадък и не всички могат да бъдат спасени.

ЕС е третият по големина производител на стомана след Китай и Индия, като през 2023 г. ще произведе над 126 млн. метрични тона от метала, според Световната асоциация за стомана. Стоманодобивната промишленост генерира около 130 млрд. евро стойност за икономиката на ЕС и осигурява заетост на над 2 млн. души, според Eurofer.