Китай влиза в търговската война с истинска армия от роботи

В китайските заводи все още работят легиони от работници. Дори при цялата автоматизация те са необходими за проверка на качеството и за монтиране на някои части, които изискват ръчна сръчност, например окабеляването. Има неща, които камерите и компютрите не могат да правят сами. Преди да бъдат боядисани автомобилите, работниците все още прекарват ръце с ръкавици по тях и изглаждат с шкурка всички малки несъвършенства.

И все пак някои от по-късните етапи на контрола на качеството също се автоматизират с помощта на изкуствен интелект.

Близо до края на монтажната линия на Zeekr десетина камери с висока резолюция правят снимки на всеки автомобил. Компютри сравняват изображенията с обширна база данни от правилно сглобени автомобили и предупреждават персонала на завода, ако се открие несъответствие. Задачата се изпълнява за секунди.

Снимка: Zeekr Europe/X

„Работата на повечето ни колеги е свързана със седене пред монитора на компютъра“, казва Пинки У, работник в Zeekr.

Zeekr и други китайски производители на автомобили използват AI и за по-ефективно проектиране на автомобили и характеристиките им.

Кари Ли, дизайнер, която работи в новата офис сграда на Zeekr в Шанхай, използва AI, за да анализира как различните вътрешни повърхности ще се пресичат в автомобила.

„Имам повече свободно време, за да отворя съзнанието си и да проуча сама какви модни тенденции да включа в интериора на автомобилите“, казва Ли.

Автомобилните заводи в САЩ също използват автоматизация, но голяма част от оборудването идва от Китай. Повечето от световните заводи за сглобяване на автомобили, построени през последните 20 години, са в Китай и около тях се развива индустрия за автоматизация.

Китайските компании също така закупиха чуждестранни доставчици на усъвършенствана роботика, например германската Kuka, и преместиха голяма част от дейността им в Китай. Когато преди година Volkswagen откри завод за електромобили в Хефей, в него имаше само един робот от Германия и 1074 робота, произведени в Шанхай.

Бързият напредък на Китай в областта на заводската роботика е задвижван отгоре надолу. Инициативата на Пекин „Произведено в Китай 2025“, която започна преди десет години, определи 10 индустрии, в които Китай се стреми да бъде конкурентоспособен в световен мащаб. Роботиката беше една от тях.

За да накарат автомобилната индустрия да помисли как да използва хуманоидни роботи с две ръце и два крака например, правителствени служители в Пекин казаха на големите автомобилни производители миналата година да наемат роботи и да представят видеа, на които те изпълняват задачи в техните монтажни заводи.

Видеата трябваше да бъдат снимани множество пъти, за да се получат правилно. Роботите изпълняваха само основни задачи, например сортиране на автомобилни части в склад. Но инициативата помогна на производителите на автомобили да напреднат.

Като демонстрация на стремежа към автоматизация общинската администрация на Пекин проведе в събота полумаратон за 12 хил. бегачи и 20 хуманоидни робота. Само шест робота завършиха състезанието, а на най-бързия от тях му трябваше почти три пъти повече време от най-бързите бегачи. Но събитието помогна да се привлече вниманието към роботите.

Снимка: Andres Martinez Casares

Миналия месец премиерът Ли Цян заяви в годишния си доклад пред законодателния орган, че плановете на страната за тази година ще включват усилия за „енергично развитие“ на умни роботи. Най-високопоставената агенция за икономическо планиране на страната обяви създаването на национален фонд за рисков капитал в размер на 137 млрд. долара, насочен към роботика, изкуствен интелект и други модерни технологии.

Контролираните от правителството китайски банки са увеличили кредитирането на индустриални кредитополучатели през последните четири години със зашеметяващите 1,9 трлн. долара. С тези средства е платено изграждането на заводи, както и подмяната на оборудването в съществуващите.

От китайските университети се дипломират около 350 хил. инженери по машиностроене годишно, както и електротехници, заварчици и други обучени техници.

За сравнение, в американските университети се дипломират около 45 хил. машинни инженери годишно.

Джонатан Хърст, главен директор по роботите и съосновател на водещия американски производител на роботи Agility Robotics, казва, че намирането на квалифицирани служители е било едно от най-големите предизвикателства за него. Като студент в Института по роботика към Carnegie Mellon University в Питсбърг, Хърст казва, че е бил един от двамата машинни инженери.

Бързото възприемане на автоматизацията от страна на Китай тревожи някои китайски работници.

Вече повече от век автоматизацията застрашава и дори премахва работни места по света, като често забавя растежа на автоматизацията. В Китай пречките са по-малко, отколкото на практика навсякъде другаде. В Китай няма независими профсъюзи, а контролът на комунистическата партия почти не оставя място за несъгласие.

Друг фактор, който стои зад стремежа на Китай към автоматизация, е демографската криза в страната.

От 1987 г. насам броят на бебетата, които се раждат всяка година, е намалял с почти две трети. В същото време две трети от хората, които навършват 18 години, се записват в университет или колеж – образователна посока, която позволява на новото поколение да се стреми към кариера извън завода.

„Демографският дивидент на Китай приключи“, казва Стивън Дайър, ръководител на азиатската индустриална практика в консултантската фирма AlixPartners. „Сега те са в демографски дефицит и единственият начин за излизане от него е производителността.“