Рафинерия на „Газпром“ в Сърбия получи нова отсрочка за санкциите на САЩ

Naftna Industrija Srbije (NIS), рафинерия в Сърбия, контролирана от руската „Газпром“, получи ново отлагане по отношение на въвеждането на американски санкциите, като сега се очаква те да бъдат въведени през юни, заяви сръбският президент Александър Вучич, цитиран от Bloomberg.

„Сърбия успя да спечели ново отлагане на санкциите срещу NIS, този път за два месеца, до 27 юни“, подчерта Вучич в публикация в Instagram. „Благодаря на нашите американски партньори за разбирането относно позицията на Сърбия“.

Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ наложи през януари въвеждането на санкции срещу компанията.

Последното решение на САЩ бележи третото отлагане на санкциите след молби на Вучич. Първите две отсрочки продължиха по 30 дни.

Основната рафинерия на NIS в Панчево, на изток от Белград, разчита на внос на суров петрол през тръбопровод в съседна Хърватия. Предвиждайки, че все по-строгите санкции могат да направят инфраструктурата неизползваема за NIS, Сърбия обяви планове за свързване към доставките на суров петрол по тръбопровода „Дружба“ през Унгария.

По-рано този месец стана ясно, че Русия планира бум на износа на природен газ и задържане на сегашното състояние в петролния сектор в своята нова енергийна стратегия до 2050 г. Страната е вторият по големина износител на петрол в световен мащаб, като успя да преодолее ембаргото, наложено от Европейския съюз (ЕС) след началото на войната в Украйна. Петролните компании намират начини да заобикалят санкциите на Запада и намериха нови пазари в Азия, макар че разходите за транспорт се увеличиха.

В същото време износът на природен газ се срина "Газпром" записва втора поредна година с големи финансови загуби. Компанията полага усилия за разширяване на газопреносната мрежа в страната, но печалбите са ограничени, защото цените на газа на руския пазар са под контрола на държавата.

"Газпром" не успя да намери алтернативи на своя тръбен газ и опитва да разшири присъствието си на пазара за втечнен газ. Именно на това залага и енергийната стратегия - според публикуваните планове износът на втечнен газ трябва да се утрои до 2030 година - до 142 млрд. куб. м спрямо 45 млрд. куб. м през 2023 година. Целта към 2050 година пък е 241 млрд. куб. м.

Така общо износът на руски газ към 2050 г. се планира да достигне 438 млрд. куб. м спрямо 146 млрд. куб. м през 2023 г.

По отношение на петрола добивите ще се очаква да се повишат леко до 540 млн. тона годишно през 2050 г. спрямо 531 млн. тона през 2023 г. Износът ще се запази на сегашните нива - 235 млн. тона спрямо 234 млн. тона през 2023 г.