Митата на САЩ и арбитражните дела срещу "Газпром" спъват завръщането на руския газ в ЕС

В несигурните отншения със САЩ сред европейския бизнес се върти недопустима допреди година идея за връщането на руския природен газ, пише Ройтерс. Но пътят на руския газ обратно в ЕС може да бъде спрян от много препятствия, сред които и арбитражните дела, водени срещу "Газпром". По част от тях вече има осъдителни присъди, които руската компания никога няма да плати.

Заради търговските войни големи количества американски втечнен газ пък бяха отказани от Китай и насочени към Европа. Това свали цената на газа до най-ниското ниво за последните 12 месеца. Търговията в ранните часове на нидерландската платформа TTF се извършва при 34 евро за мегаватчас. В началото на февруари беше достигнат връх за последните две години от 58 евро за мегаватчас. Прогнозите дали тенденцията за поевтиняване на газа ще се задържи е трудна, защото ЕС тепърва ще трябва да нагнетява газ в газохранилищата, които тази зима са изчерпани повече от обичайното спрямо последните две години заради спрения транзит на руския газ през Украйна и ниските температури.

Ройтерс разговаря с представители на газови компании, включително и френската Engie, относно възможностите за завръщане на Русия на газовия пазар.

"Ако има разумен мир в Украйна, можем да се върнем към обеми от 60-70 млрд. куб. метра годишно, включително и втечнен газ", коментира вицепрезидентът на компанията Дидие Оло. Според него Русия може да осигурява към 20-25% от вноса на природен газ.

Според TotalEnergies ЕС никога отново няма да се върне към покупката на руския газ, както преди - към 150 млрд. куб. метра годишно, но до 70 млрд. куб. метра изглежда реалистично след края на войната.

Германски химически компании също виждат руския газ като алтернатива при сегашното състояние на пазарите. Според тях цената по тръбите ще бъде по-конкурентна и това ще спре съкращаването на хора от сектора, което вече достига невиждани доскоро размери.

Преди началото на войната в Украйна Русия покриваше към 40% от вноса, а през миналата година достави около 11%, ако се вземе предвид само тръбния газ. Допълнително към него обаче се увеличава вносът на руския втечнен газ и делът във вноса възлиза на общо малко над 18%, сочат последните данни на Европейската комисия (ЕК).

За сравнение. САЩ е водещ вносител на втечнен газ в ЕС, но делът е почти 17% от целия внос. Най-големият доставчик на газ през последните години е Норвегия с дял от 33%. 

Ефектът "Тръмп" на газовите пазари в Европа

В първите месеци, след като "Газпром" спря доставките, Европа разчиташе много на американския газ. Американският президент Доналд Тръмп обаче го превърна в оръжие за натиск и европейците отново се чувства уязвими, коментират пред Ройтерс представители на европейски компании. Преговорите за доставка от Катар са в застой, а зелената енергия не навлиза толкова бързо, че да направи ЕС независим от вноса на енергийни продукти, пише още агенцията.

Затова и идеята за диверсификация, включително и с руски газ, не изглежда екзотична, а по-скоро практична сред бизнеса в Европа. Пред реализацията ѝ обаче има спънки, включително и искането на Белия дом за увеличаване на покупките на американски втечнен газ, за да бъде намален дефицитът в търговските отношения.

Всъщност тук има и известно противоречие - по думите на руския външен министър Сергей Лавров американски бизнесмени преговарят за покупката на проекта "Северен поток", а преди дни медийни публикации сочат, че САЩ се интересуват от газовата инфраструктура на Украйна, през която се транзитираше руския газ към Европа. При положение че стремежът е възстановяване на руския износ, то не е ясно дали страните от ЕС ще имат дори и капацитет (ако не желанието) да купуват повече американски газ, както иска Вашингтон.

Според европейското издание Politico именно с предложение за покупки на втечнен газ ЕК ще се опита да противодейства на митническата политика на Белия дом и да издейства споразумение с Тръмп. Изданието обаче отбелязва, че това може да е по-скоро пожелание, защото в крайна сметка купувач са европейските компании, а не държавите. В средите на бизнеса вече се чува, че някои купуват повече, отколкото е необходимо американски газ. Един от начините е държавите да купят газ за газохранилищата от САЩ, което е предизвикателство на фона на регламента за 90% пълни газохранилища към 1 ноември.

Преди две години ЕК заяви, че ще спре покупките на руския природен газ от 2027 година и насърчи членовете на общността да не подновяват или сключват договори с Русия, но все още няма план как ще направи това.

Реално обаче арбитражните дела, които заведоха европейски компании заради неизпълнени ангажименти на "Газпром", ще бъдат най-голямата пречка пред връщането на "Газпром" на европейския пазар. Германската Uniper например спечели иск на стойност 13 млрд. евро за щетите, които понесе в месеците на газва криза в Европа. Компанията използва съдебното решение, за да прекрати официално договора си с "Газпром" и не очаква компанията, която втора поредна година записва финансови загуби, да ѝ възстанови тази сума.

Австрийската OMV също спечели дело на стойност 230 млн. евро, които си прихвана от последните доставки на природен газ, което ядоса "Газпром" и компанията прекрати договора си с австрийците.