Българската металургия се модернизира, но страда от недостиг на млади специалисти

Металургията се бори с остарели представи в обществото и мнението, че е в упадък, но всъщност предприятията инвестират в модернизация, автоматизация, модерни технологии и екологични инсталации и осигуряват много качествени работни места. Този коментар направи Светлана Дончева, директор на Центъра за управление на проекти към Българската стопанска камара (БСК), в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Тя е категорична, че интересът на младите хора към професията на металурга трябва да бъде създаден и ако не се направи, вината не е в тях. Дончева съобщи, че БСК в партньорство с браншови и регионални организации на работодателите е разработила 11 секторни и регионални анализа на пазара на труда в страната, като фокус на разговора е металургията.

„Металургичната индустрия в България продължава да бъде сред структуроопределящите сектори на икономиката, но същевременно е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с демографията, образованието и привличането на млади кадри“, отбеляза тя.

По думите ѝ един от основните изводи в изследването е свързан със застаряването на работната сила и това се вижда от коефициента на демографско заместване в металургията, който се оказва значително по-нисък от средния за страната.

„На сто работещи над 55-годишна възраст в металургията се падат едва 33 души под 30 години на фона на среден коефициент за България от 69. Въпреки това анализът отчита известен напредък“, направи сравнение експертът. Според Дончева има „слабо, но подмладяване“ в сектора. Тя отчете, че през 2019 г. този коефициент е бил само 15, като за четири години е достигнал 33, което означава, че в сектора се работи активно за привличането на млади специалисти.

Според нея зад тези резултати стоят сериозни усилия от страна на работодателите, както и значителни регионални различия. Тя цитира анализи, които показват, че заплатите в металургията са по-високи от средното за преработващата промишленост, но заяви, че сега целта им е да привличат специалисти и да изграждат перспектива пред бъдещите си служители, така че те да виждат възможност за развитие в сектора.

Дончева съобщи, че след демографските процеси вторият най-голям проблем за работодателите е качеството на подготовката на младите хора. „Бяхме изненадани от конкретиката на липсата на умения при част от младите хора, които постъпват на стаж или работа в тези предприятия“, заяви тя.

Според нея адаптирането на професионалното образование към нуждите на пазара на труда продължава да бъде предизвикателство, въпреки усилията на институциите, като например дуалното образование, което обаче среща административни и други трудности.

По думите на Дончева причината учениците да нямат мотивация и намерение да продължат професионалния си път в този сектор не е в младите хора, а в организацията на образователната система.

„Очаква се от учениците още в седми клас да изберат какво да правят през останалата част от живота си, което не е реалистично“, е мнението на експерта. Тя смята, че е необходимо да се популяризира не само професията, а и бъдещото работно място. „Промотирането на професиите трябва да бъде обвързано с представянето на реалните възможности за кариера, като решението минава през засилването на комуникацията между публичните институции, работодателските организации и самите предприятия“, съветва експертът.

Как се развиват индустриалните сектори в България? Ще има ли интерес към професията на металурга? Какви трябва да са комплексните политики, които обхващат пазара на труда, регионалното развитие, социалната инфраструктура и условията за живот? Помагат ли Бюрата по труда за запълване на свободните позиции?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.