Американските университети не са достатъчно международни

Делът на САЩ в глобалния брутен вътрешен продукт и дори във военните разходи намалява. Тяхната система за висше образование обаче остава световен лидер - обект на завист и подражание, пише за Financial Times Сергей Гуриев, професор по икономика и ректор на парижкия институт за политически науки Sciences Po.

Както и в предишни години, наскоро публикуваната класация на световните университети на Times Higher Education (THE) за 2023 г. потвърди, че повечето от най-добрите университети в света са базирани в САЩ. Има 7 американски университета сред първите 10 в света и 16 сред първите 25. Същата картина се очертава и от други водещи класации.

Тези класации отразяват обективна реалност: най-добрите американски университети привличат едни от най-ярките студенти и преподаватели от цял свят и произвеждат важен дял от авангардните изследвания. Но докато много от нас ги гледат с възхищение от чужбина, има и аргумент, че трябва да бъдат включени други критерии.

Съвременният модел на изследователски университет в САЩ, възникнал през втората половина на миналия век, се основава на конкуренцията за преподаватели, студенти и източници на финансиране. Правителството е важен спонсор, но за разлика от много други държави публичните средства за научни изследвания се разпределят на конкурентна основа и не са обвързани с прекомерна бюрокрация.

Системата обаче има недостатъци - някои от тях са свързани с нейния собствен успех. Първо, голямото търсене на престижни американски дипломи води до спираловидно нарастване на таксите за обучение. Средната цена за бакалавърско образование в т. нар. Бръшлянова лига (елитните университети в САЩ – бел. прев.) е 60 хил. долара на година - с допълнителни 20 хил. долара разходи за издръжка (държавните университети обикновено имат по-ниска цена). Оксфорд и Кеймбридж - редовно класирани сред първите три университета в световен мащаб - таксуват студентите от Обединеното кралство по-малко от 10 хил. паунда на година (чуждестранните студенти плащат много повече, 25 хил. - 45 хил. паунда на година, но все пак по-малко от размера в САЩ). Елитните университети във Франция са безплатни.

Дори при цялата държавна помощ и неправителствени стипендии в САЩ високите такси означават, че най-добрите американски университети помагат за утвърждаване на неравенството във възможностите. Има все повече доказателства, че университетската система на САЩ допринася за нарастващата поляризация на Америка, в която икономическите разделения остават критични. Дипломата от колеж е ключов фактор за бъдещия икономически успех.

Студентските кампуси по света се борят с все по-видни културни различия, но това е вярно в по-голяма степен в САЩ, като в някои случаи застрашава качеството на изследванията и преподаването. Преподавателите се оплакват от атаки срещу академичната свобода и отляво, и отдясно. Колко от тях прибягват до тиха автоцензура може само да се гадае; но проучване от 2021 г. показа, че мнозинството от студентите са съгласни, че „климатът в техния кампус им пречи да казват неща, в които вярват“. Един университет трябва да бъде място за генериране на нови и понякога противоречиви идеи и за сблъсък на гражданите в годините им на формиране с различни гледни точки.

И двата въпроса са свързани с третия проблем: прекалено домашният фокус. Парадоксално, докато американските институции остават най-добрите дестинации за умни студенти и талантливи преподаватели в световен мащаб, студентските организации на техните конкуренти в Обединеното кралство и ЕС са много по-международни, особено на бакалавърско ниво. Само 15% от новоприетите студенти в Харвард са от чужбина - по-малко от тези, които идват от Нова Англия. Други университети от Бръшляновата лига отчитат подобни или дори по-ниски дялове на чужденците. За сравнение, Оксфорд съобщава, че 23% от студентите му са от чужбина - 45 на сто, ако броите и следбакалавърските програми. В Sciences Po международните студенти представляват половината от всички.

Това е сериозен недостатък за американските институции. Светът е все по-взаимосвързан и много по-глобализиран, отколкото през следвоенните десетилетия, когато се създаде модерната система на САЩ. Освен това основните предизвикателства на нашето време - изменението на климата, мирът, световната бедност и миграцията - са глобални по своята същност. За да се справим с тях, имаме нужда от лидери и граждани, които разбират другите общества. Взаимодействието на следващото поколение с връстници от различни култури трябва да бъде централно за мисията на най-добрите университети.

Трябва да признаем, че тези проблеми съществуват и да разгледаме всички различни начини за измерване на успеха на институциите, където и да са те. THE вече обяви данни за интернационализацията и наскоро започна да публикува „зелени класации“, оценяващи университетите спрямо целите за устойчиво развитие на ООН, включително „намалени неравенства“. Няма американски университети в топ 10 на тази класация. В наскоро създадения Индекс на академичната свобода САЩ са по-надолу от 40 процента от страните.

Американските университети си остават световни лидери, но за да служат на нашия модерен свят, те могат да направят повече - и реформираните класации могат да помогнат за осигуряването на правилните стимули.