Вълчев: Обмисляме интегрални изпити, които обединяват математика и природни науки

Министерството на образованието и науката (МОН) обмисля въвеждането на интегрални изпити, обединяващи математика и природни науки, от следващата учебна година, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в интервю за БНР.

Вълчев е на мнение, че „изпитът след четвърти клас не трябва кой знае колко да се променя". Той обаче каза, че според него националното външното оценяване след седми и десети клас трябва да се промени, като се дават на учениците повече практически задачи, насочени към прилагането на знания.

Идеята е "да започнем да мерим компетентности, придобити по природни и обществени науки", отбеляза той.  „От следващата година, ако направим крачка, тя ще бъде миниатюрна и скромна", каза още Вълчев. По неговите думи в интегралните изпити ще има няколко математически задачи, които ще включват и познания, свързани с опазването на околната среда или здравното образование. Образователният министър отбеляза, че природните науки са много пренебрегнати в учебната програма. Според него няма как да просперираме като общество, ако не се повиши склонността за учене на математика и природни науки.

Министърът на образованието и науката коментира и резултатите на учениците след седми клас. По неговите думи те са сходни с тези от предишните години, но като цяло са ниски. „Миналогодишният и тазгодишният випуск са със сходни поколенчески характеристики. Знаем какви са дефицитите, те се виждат и във външното оценяване и в международните изследвания на българската образователна система. Дефицитите са свързани най-вече с трудността да се решават практически задачи, невъзможността да се прилагат знанията и това, че системата ни продължава да възпроизвежда културата на изучаване. Нашите ученици се справят много добре на тестовете си от четвърти клас и външното оценяване, където се усвояват преди всичко базови знания", коментира Красимир Вълчев. 

Той определи резултатите по математика като най-ниски и най-притеснителни.

„Нямаме външно оценяване по природни науки. Миналата година направихме такова и видяхме, че резултатите кореспондират с тези по математика, дори са още по-ниски. Математиката и природните науки си остават основен проблем. Що се отнася до българския език и литературата - имаме средно добри резултати, но имаме и много висока концентрация на упадни резултати в училища с концентрация на деца от ромски произход, в районите, в които в семействата на децата не говорят български език", добави Вълчев.

„Очевидно е, че образователната ни система не успява да преодолее езиковите дефицити и от това страдат резултатите по всички останали предмети. Когато децата не знаят добре български език, не може ефективно да усвоят останалите компетентности", отбеляза образователният министър. Според него има много силна зависимост между резултатите по български език и математика. "Част от учениците просто не разбират условията на задачите в достатъчна степен. Проблемите ни с математиката са и системни, и поколенчески", каза още Красимир Вълчев.

Той посочи, че „една от основните цели на реформата, която сме си поставили в учебните програми, е да се осигурим повече време на учителите и учениците, защото при последните промени в учебните програми, ние увеличавахме съдържанието и сваляхме материала в по-долни и по-горни класове. За сметка на това добавихме нови дисциплини като „Компютърно моделиране“, „Информатика“, „Гражданско образование“ и повече профилирана подготовка за традиционните дисциплини като „Математика“ и „Български език“."

Министър Вълчев уточни, че още през февруари, на третата седмица от встъпването си в длъжност, от МОН са публикували концепция за промяна в учебниците. „Това е може би най-важната реформа, заедно с тази в оценяването", каза още той. "Трябва да се префокусираме от заучаване към функционалност. Да засилим възпитателната функция в тези програми, социално-емиционалното учене. Да ги направим по-рамкови – да има по-голяма възможност учителите да гледат нивото на учениците си", е мнението на министъра. 

Красимир Вълчев отбеляза, че промяна в учебните програми не може да се направи бързо. "Поставили сме си за задача от учебната 2026/2027 да облекчим малко програмите по профилираната подготовка", каза той.

Министърът на образованието каза още, че предметът „Религия“ няма да се изучава задължително, ще има алтернативна програма „Добродетели и етика“.

„В програмата ще могат да се включат всички деца, които желаят да учат „Религия“. Нито едно дете няма да учи „Религия“ против волята си. В програмата „Добродетели и етика“ ще има малко религия. Програмата ще бъде основно по възпитание в добро. Ще я използваме за социално и емоционално учене, защото социално-емоционалната интелигентност надгражда възпитателната функция. Децата в първи клас ще учат разликата между добро и зло и различните видове добродетели, обясни той. 

Вълчев отбелязва, че преди началото на учебната година родителите ще бъдат запознати с възможностите, които им се предлагат. „Ако има минимален брой деца, ще се сформира група по религия. Независимо колко деца има, ще се сформира група или клас по „Добродетели и етика“, каза още Вълчев. Той добави, че тази програма ще влезе в сила от предстоящата учебна година.

Министърът на образованието каза, че и в момента има религия в българската образователна система, но не във всички училища се предлага като възможност. "Има и в почти всички европейски страни. Това не отменя светския характер на системата", допълни Вълчев.

(БТА)