IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Вълчев за матурите: Учениците ни формират знания, при формиране на умения са зле

Добър (4,27) е средният успех на зрелостниците от задължителната матура по БЕЛ тази година

12:59 | 11.06.25 г.
Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

Добър (4,27) е средният успех на зрелостниците от задължителната матура по Български език и литература (БЕЛ) тази година. Няма нито един зрелостник, който да е получил 0 точки на двете матури, проведени през тази изпитна сесия, съобщиха от просветното министерство по време на пресконференцията за анализ на резултатите от държавните зрелостни изпити.

Образователният министър Красимир Вълчев заяви, че резултатите са съпоставими с тези от предходните години. При формирането на знания образователната система се справя добре, при формирането на умения – зле, коментира министърът при представянето на резултатите днес.

„Затова и тази година направихме крачка към това по-голяма част от задачите да са насочени към формиране на умения. Едно от основните ни предизвикателства е да пречупим културата за учене. Тази култура се възпроизвежда с учебните програми, възпроизвежда се в най-голяма степен с оценяването. Оценяването дава знак кое е ценно как да учат децата”, допълни Вълчев.

Според него това, че не е въведена задължителна матура по математика преди години, е една от най-големите грешки. „Единственият задължителен изпит е по български език и литература, а останалите държавни зрелостни изпити се избират обикновено от ученици, които се чувстват по-подготвени по съответния предмет и съответно резултатите са по-високи“, отчете Вълчев.

Той подчерта, че за него основният проблем си остава ниският брой зрелостници, завършили профилирана подготовка, които са избрали матура по математика, физика и химия. „Това поставя пред предизвикателство инженерното ни образование, поставя пред предизвикателство редица важни индустрии. Смея да твърдя, че един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултатите по математика и природни науки”, каза министърът на образованието. 

„Най-общо резултатите са съпоставими с тези от предходните години. Не можем да очакваме нещо различно, тъй като системата е същата. Може да се каже, че випуските са до голяма степен сходни, така че и резултати са сходни.  Това, което системата не е направила към настоящия момент поради няколко обективни причини, е така наречената оценка на добавената стойност и оценка на развитието, която трябва да съпоставя резултатите на една група ученици на входа и на изхода на един етап на образование. Това ни е една от амбициите ни за следващите месеци”, посочи министърът.

Спрямо 2024 г. през 2025 г. почти двойно нараства броя на зрелостниците, които имат 100 точки на втората матура, както и 100 точки на матурата по БЕЛ. На втория зрелостен изпит няма нито един зрелостник, получил 0 точки.

По данни на Министерството на образованието и науката най-високите резултати на матурата по БЕЛ са получени в София, Смолян, Варна, Пловдив и Русе.

Сливен, Силистра, Шумен и Разград пък са регионите, които традиционно показват по-ниски резултати.  

Спрямо миналата година зрелостниците от Плевен са отбелязали по-добри резултати тази година и това е единствената област, повишила резултатите си. (по БТА и БГНЕС)

Близо два пъти повече са пълните 100 точки на двете задължителни матури тази година и по-голям брой са зрелостниците, постигнали отлични оценки, показва анализът на резултатите от тазгодишните зрелостни изпити на Министерството на образованието и науката. Средният резултат на държавния зрелостен изпит по български език и литература е 57,53 т. (добър 4,27) и е съизмерим с този от миналата година. На втората матура зрелостниците са постигнали средно 69,27 т. (много добър 4,81) - с две точки повече от миналогодишния резултат.

Данните от резултатите показват, че максимални 100 т. на държавния зрелостен изпит по български език и литература са постигнали 46 зрелостници, а на матурата по профилиращ предмет - 134. Миналата година броят на пълните отличници на първия изпит е бил 24, а на втория - 74. По две пълни шестици имат 279 зрелостници, което е с 28 повече от предходната година.

Като цяло по повечето предмети резултатите са по-високи от миналогодишните. Зрелостниците, избрали за втора матура математика, са постигнали средно 75,79 точки, което е с над три повече от 2024 г. По-високи са и резултатите по физика и астрономия, история и цивилизации, информационни технологии.

Запазва се тенденцията при успеваемостта по региони, като на матурата по български език и литература най-добри са средните резултати в София-град, Смолян и Варна.

За първи път бе представен и анализ на дела на задачите за умения за разбиране и прилагане на наученото. На матурата по български език и литература те са 98%, като само една от тях изисква чисти знания. По история и цивилизации задачите за умения са близо 90%, по математика, география и икономика – над 83%.

По български език и литература данните на МОН показват, че над 80% от зрелостниците се справят с извличане и обработка на информация от текст и диаграма и успешно откриват проблем. За първи път в изпитния тест има комуникативна задача, в която зрелостниците влязоха в ролята на мотиватори (21 задача) и резултатите показват 75% успеваемост. Затруднения срещат при задачи за пунктуация, за слято, полуслято и разделно писане, за употреба на пароними, за съгласуване по число между подлози и сказуемо. При литературните задачи затрудненията са свързани с разчитане на конкретен смисъл на цитат от изучен текст или с осмисляне на конкретно твърдение и съотнасянето му към изучен текст. Предизвикателство за зрелостниците е и създаването на кратък текст - интерпретация на дадена тема в изучен и в неизучен литературен текст.

Продължава тенденцията за повишаване средния успех на държавния изпит по професионална квалификация. Тази учебна година гимназистите са постигнали оценка много добър (4,56), което е с пет стотни повече от предходната и с 27 стотни увеличение спрямо 2022/2023 г. 

Най-висок е резултатът (5,01) на зрелостниците, които са защитавали дипломен проект, като пълните шестици при тях са 2029 (15,49%). Гимназистите, които са се явили на писмена разработка по тема по теория и изпит по практика, са постигнали средна оценка добър (4,12). Пълните шестици са 162.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:18 | 11.06.25 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Образование виж още

Коментари

Финанси виж още