От медийна грамотност към AI грамотност: финландският път срещу дезинформацията

В крайна сметка обаче Пентинен посочва, че учителите трябва да решат как да интегрират критичното мислене в своите предмети и уроци и да оценят дали учениците отговарят на очакванията.

Според Пекала техният подход изглежда работи, посочвайки ограничения успех на дезинформационните кампании във Финландия.

Повечето хора „изглежда разпознават много добре“, че това е злонамерено, каза той.

„Имаше някои международни конспиративни теории [по време на пандемията от COVID-19], които се разпространиха и във Финландия, но те никога не се разпространиха в голяма степен и хората ги разпознаваха доста лесно и се обсъждаше, че да, това е абсурдно“, казва Пекала.

Уменията за четене и писане ще помогнат при изкуствения интелект

Дълбоките фалшификати (deepfakes) са едно от предизвикателствата, свързани с AI в класната стая. Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) дефинира дълбоките фалшификати като видеоклипове или изображения, които или наслагват човешки черти върху друго тяло, или манипулират звуци, за да генерират реалистично видео.

Тази година високопрофилни дийпфейк измами бяха насочени към държавния секретар на САЩ Марко Рубио, италианския министър на отбраната Гуидо Кросето и няколко знаменитости, включително Тейлър Суифт и Джо Роган, чиито гласове са били използвани за промотиране на измама, която обещаваше на хората държавни средства.

Този материал е „много, много труден за разграничаване от реалния“, казва Пекала.

Надеждата е, че учениците ще могат да използват уменията, които са придобили в училище, за да идентифицират кога съдържанието във видео, генерирано с изкуствен интелект, може да е „невярно“. За да потвърдят това подозрение, учениците ще проверяват друг източник, за да установят дали видеоклипът е достоверен, или не.

„Повърхностната технология [на изкуствения интелект], която се развива с висока скорост, не премахва необходимостта от основно критично разбиране за това как функционират медиите“, добавя Пекала.

Децата ще научат и някои признаци, по които да разпознават, че дадено видео, снимка или аудио клип е фалшив, например ако предизвиква „много емоционална реакция“, добавя Пентинен.

Въпреки рисковете, тя казва, че децата трябва да научат „как работи AI и [как] компаниите го развиват“.

„Пред нас стои огромна задача“

Кари Кивинен, експерт по образователни програми в Европейската обсерватория за нарушения на правата върху интелектуалната собственост (EUIPO), казва, че финландските учители вече променят начина, по който работят с AI в класната стая.

Това може да включва изискване на ръчно написани задачи в клас вместо онлайн есета или уточняване, че AI може да се използва за нахвърляне на идеи, но не и за крайния резултат. Той цитира упражнението с хорър историята като начин да се запознаят малките деца с AI.

Тази година правителството въведе някои насоки за изкуствения интелект, включително препоръки за учителите в ранното образование.

Документът предлага по какъв начин учителите да разкриват как и кога използват изкуствения интелект в работата си и да обясняват на учениците си какви грешки и предубеждения могат да възникнат от неговото използване.

Петинен посочва някои недостатъци в насоките, споделяйки, че тъй като те не са включени в учебната програма, училищата и учителите може да не ги приемат. Тя добавя, че преглед на цялата учебна програма обикновено се извършва на всеки 10 години, но той все още не е започнал.

Кивинен коментира, че работи по съвместна рамка за AI грамотност за Европейския съюз и други развити страни, която би могла да предостави допълнителни насоки.

Рамката, която ще бъде публикувана в началото на 2026 г., ще предостави насоки за това как учениците трябва да използват AI, как да съобщават, че използват AI, и как да получават по-надеждни резултати от AI.

В крайна сметка целта е да се измерят уменията за AI на 15-годишните в 100 страни, добавя той, уточнявайки, че рамката за грамотност в областта на AI е „съгласувана с финландския подход“.

„[Използването на AI] не е само финландски проблем, а проблем в цяла Европа и света в момента“, казва Кивинен. „Инструментите за AI се развиват толкова бързо, че образователните системи досега не са успели да ги следват в достатъчна степен“.

„Пред нас стои огромна задача“.