Как Путин предизвиква Запада и защо може и да успее?

Готланд, събота, 15:30 ч. MS Gotland навлиза в пристанището на малкия град Висби. Яркият бял ферибот, дълъг над 200 метра, превозва обикновено предимно туристи до шведския остров в Балтийско море. Не и в този ден.

Днес танкове и други верижни превозни средства, охранявани от тежко въоръжени войници, излизат от корема на кораба. Ниското слънце заслепява хората на кея. Отчасти изумени, отчасти разтревожени, те наблюдават спектакъла. Дългите, изкривени сенки на танковете изглеждат по-чудовищни дори от самата военна техника.

След като през миналата седмица руските военноморски сили изпратиха още три десантни кораба в Балтийско море, Швеция засилва военното си присъствие в източната част на страната. Готланд, шведски остров, най-големият в Балтийско море, се намира само на 300 километра от руския Калининград.

„Онзи, който контролира Готланд, има решаващо влияние върху случващото се във въздуха и в морето", казва шведският министър на отбраната Петер Хултквист на своите сънародници. „Не може да се изключи нападение срещу Швеция“. 

Сега скандинавската страна дори обсъжда стъпка, която доскоро изглеждаше немислима: присъединяване към НАТО. Същият дебат се води и в съседна Финландия, която също е необвързана страна и има 1300-километрова граница с Русия. Президентът Саули Нийнистьо се почувства принуден да поеме нов ангажимент в областта на политиката за сигурност: „Възможността за членство във военен съюз и НАТО е част от свободата на Финландия за маневриране и избор“.

Шведски войници патрулират във Висби.

Берлин, петък, 14:43 ч. Демонстриране на единство - ето за какво става дума сега. Германския министър на външните работи Аналена Бербок и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен застават пред микрофоните във Федералното министерство на външните работи и свалят защитните си маски.

Синхронизирана дипломация при кризи - така може да се опише упражнението: САЩ искат да избегнат впечатлението, че оставят Европа извън преговорите с Русия. Германското правителство иска да покаже, че ЕС все още играе важна роля. Бербок говори за „абсолютно обща оценка на ситуацията“.

Невидимата трета страна в залата обаче е френският президент Еманюел Макрон. В сряда той изненада всички с предложението си европейците да проведат собствени разговори с Путин. Това ще бъде краят на трансатлантическото единство. Различията се проявяват и в политиката на санкции. САЩ искат да отрежат руските банки от  доставката на долари (чрез системата SWIFT). Германците настояват за изключения, за да могат да продължат да плащат за доставките на руски газ.

Но през тези дни политическият дневен ред се доминира от един 69-годишен мъж в Москва, на 1200 км източно от Готланд, на 1600 км източно от Берлин. Руският президент Владимир Путин е разположил над 100 000 военнослужещи на границата с Украйна.

Дали това е армия за нахлуване, за да завладее съседната държава? Или просто заплаха за изнудване и получаване на отстъпки от Запада? Никой не знае, освен самият Путин. Човекът в Кремъл решава за войната и мира в Европа, а в най-лошия случай - и в целия свят.

Вашингтон, сряда, 16:02 ч. местно време: „Подозирам, че ще нахлуе, трябва да направи нещо", казва Джо Байдън за Путин. Президентът на САЩ е в Източната зала на Белия дом, обграден от кристални полилеи и тежки златни завеси. Това е пресконференцията по повод годишнината от встъпването му в длъжност, която много телевизии отразяват на живо.

За отчаяние на съветниците си по сигурността 79-годишният президент почти непринудено очертава как Русия би могла да наруши суверенитета на Украйна, без да рискува строги санкции. „Едно е, ако става дума за незначителна намеса“, обяснява Байдън. „Но ако те действително направят това, на което са способни, с масирани сили на границата, това ще бъде катастрофа за Русия“.

Байдън предположи, волно или не, че дестабилизирането на Украйна с военни средства, но не чрез открито нахлуване, е приемливо за Запада. След това Белият дом се постара да разсее това впечатление с писмено пояснение.

Путин може да потрие доволно ръце. Слабостта на американския президент. Вътрешните разделения в САЩ и ЕС. Страхът на Запада от икономическите последици на една война в Източна Европа - сега, когато последиците от рецесията на коронавируса все още се усещат навсякъде. Зависимостта на Европа, и особено на Германия, от руския природен газ, която отново ще се увеличи поради енергийния преход. Всички тези фактори са в основата на изчисленията на Путин, че сега е подходящият момент да промени баланса на силите в Източна Европа.