Как Путин предизвиква Запада и защо може и да успее?

Блинкен (вляво) и Бербок в Берлин.

Шансовете на Путин

Шансовете му са големи - или ще стане от масата за преговори с отстъпки от страна на Запада, или ще използва военна сила, за да разшири границите на руската сфера на влияние към Запада. „В момента Путин има много повече възможности от Запада", обобщава политологът Херфрид Мюнлер в интервю за Handelsblatt.

В петък руснаци и американци поискаха да продължат преговорите, както по време на Студената война, на неутрален терен: Министрите на външните работи Антъни Блинкен и Сергей Лавров се срещнаха в Женева. Американците биха могли да предложат преговори за разоръжаване. Може би преиздаването на изтеклия Договор за ядрените сили със среден обсег ще успокои Путин? Или, както предлага Мюнлер: „Западът може да се ангажира, че нито Украйна, нито Грузия ще станат членове на НАТО през следващите десет години“.

Но за Путин не става дума просто за няколко ракетни площадки тук, няколко бойни танка там. Това е отразено и в списъка с искания, които той изпрати на НАТО: забрана за присъединяване на източноевропейски и скандинавски държави към военния съюз и изтегляне на войските на НАТО на позициите, които заемаха през 1997 г., т.е. преди разширяването на съюза на Изток. 

В мисленето на Путин една държава не е равна на друга. Има силни и безсилни. Към тях той причислява и повечето държави-членки на ЕС. Московският анализатор Лилия Шевцова казва: „За Русия Западът вече не съществува - има само Америка и нейните политически „клакьори“.

Москва възнамерява да наложи нов регионален ред - през главите на европейците. Принципът, според който всяка страна има право на суверенитет върху националната си територия, ще бъде заменен от Кремъл с йерархия на властите.

Неприкосновеността на границите, свободата да се избират съюзи, ненамесата във вътрешните работи на други държави - всичко това, записано преди 50 години в Заключителния акт от Хелзинки, не означава много за Путин. Той причислява Украйна към близките си сфери на влияние.

Без страх от военна агресия

С анексирането на Крим през 2014 г., което наруши международното право, Путин вече доказа, че не се притеснява от военна сила. Решителен, коварен и стратегически умел руският президент, който смята разпадането на Съветския съюз за „най-голямата катастрофа на XX век", продължава да разширява сферите на властта на Русия. Москва се опитва да се върне към статута си на велика сила, който имаше по времето на Съветския съюз.

Този опит в никакъв случай не се ограничава само до Украйна. Грузия, Сирия, неотдавна Казахстан, Либия и съвсем наскоро Мали: руското ръководство е замесено в много горещи точки на глобални конфликти. Ако Западът не направи отстъпки в политиката за сигурност, Кремъл дори заплашва да разположи руски войски във Венецуела и Куба.

Фактът, че САЩ определят тези държави като част от своята сфера на влияние, точно както Русия се опитва да направи с Украйна, може да се окачестви като американско лицемерие. Но това не променя факта, че присъствието на руски войски в Куба би означавало ново издание на кризата от 1962 г. - светът никога не е бил толкова близо до ядрена война, колкото тогава.

Путин залага всичко – с много риск, но има и мисия. Той гледа на себе си - подобно на Иван III, строителя на руската империя – на „обединител на руска земя“. И разполага с необходимите инструменти, за да осъществи амбициите си.

Неговите най-ефективни средства са: зависимостта на Европа от гигантските запаси от газ и петрол на Русия, които в същото време са гаранция за големи валутни приходи за руското правителство. Силата на руската армия, която Москва систематично модернизира през последните години. Възможността за дестабилизиране на западните държави - чрез целенасочени кибератаки срещу чувствителна инфраструктура, манипулиране на предизборни кампании чрез фалшиви новини и цифрова подкрепа на антидемократични елементи.