IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Как Путин предизвиква Запада и защо може и да успее?

Руският президент използва слабостта на Запада, за да представи Русия като велика сила, а това застрашава мира и световната икономика

08:15 | 24.01.22 г. 43
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: SPUTNIK MANDATORY CREDIT</em></p>

Снимка: SPUTNIK MANDATORY CREDIT

Блинкен (вляво) и Бербок в Берлин.

Шансовете на Путин

Шансовете му са големи - или ще стане от масата за преговори с отстъпки от страна на Запада, или ще използва военна сила, за да разшири границите на руската сфера на влияние към Запада. „В момента Путин има много повече възможности от Запада", обобщава политологът Херфрид Мюнлер в интервю за Handelsblatt.

В петък руснаци и американци поискаха да продължат преговорите, както по време на Студената война, на неутрален терен: Министрите на външните работи Антъни Блинкен и Сергей Лавров се срещнаха в Женева. Американците биха могли да предложат преговори за разоръжаване. Може би преиздаването на изтеклия Договор за ядрените сили със среден обсег ще успокои Путин? Или, както предлага Мюнлер: „Западът може да се ангажира, че нито Украйна, нито Грузия ще станат членове на НАТО през следващите десет години“.

Но за Путин не става дума просто за няколко ракетни площадки тук, няколко бойни танка там. Това е отразено и в списъка с искания, които той изпрати на НАТО: забрана за присъединяване на източноевропейски и скандинавски държави към военния съюз и изтегляне на войските на НАТО на позициите, които заемаха през 1997 г., т.е. преди разширяването на съюза на Изток. 

В мисленето на Путин една държава не е равна на друга. Има силни и безсилни. Към тях той причислява и повечето държави-членки на ЕС. Московският анализатор Лилия Шевцова казва: „За Русия Западът вече не съществува - има само Америка и нейните политически „клакьори“.

Москва възнамерява да наложи нов регионален ред - през главите на европейците. Принципът, според който всяка страна има право на суверенитет върху националната си територия, ще бъде заменен от Кремъл с йерархия на властите.

Неприкосновеността на границите, свободата да се избират съюзи, ненамесата във вътрешните работи на други държави - всичко това, записано преди 50 години в Заключителния акт от Хелзинки, не означава много за Путин. Той причислява Украйна към близките си сфери на влияние.

Без страх от военна агресия

С анексирането на Крим през 2014 г., което наруши международното право, Путин вече доказа, че не се притеснява от военна сила. Решителен, коварен и стратегически умел руският президент, който смята разпадането на Съветския съюз за „най-голямата катастрофа на XX век", продължава да разширява сферите на властта на Русия. Москва се опитва да се върне към статута си на велика сила, който имаше по времето на Съветския съюз.

Този опит в никакъв случай не се ограничава само до Украйна. Грузия, Сирия, неотдавна Казахстан, Либия и съвсем наскоро Мали: руското ръководство е замесено в много горещи точки на глобални конфликти. Ако Западът не направи отстъпки в политиката за сигурност, Кремъл дори заплашва да разположи руски войски във Венецуела и Куба.

Фактът, че САЩ определят тези държави като част от своята сфера на влияние, точно както Русия се опитва да направи с Украйна, може да се окачестви като американско лицемерие. Но това не променя факта, че присъствието на руски войски в Куба би означавало ново издание на кризата от 1962 г. - светът никога не е бил толкова близо до ядрена война, колкото тогава.

Путин залага всичко – с много риск, но има и мисия. Той гледа на себе си - подобно на Иван III, строителя на руската империя – на „обединител на руска земя“. И разполага с необходимите инструменти, за да осъществи амбициите си.

Неговите най-ефективни средства са: зависимостта на Европа от гигантските запаси от газ и петрол на Русия, които в същото време са гаранция за големи валутни приходи за руското правителство. Силата на руската армия, която Москва систематично модернизира през последните години. Възможността за дестабилизиране на западните държави - чрез целенасочени кибератаки срещу чувствителна инфраструктура, манипулиране на предизборни кампании чрез фалшиви новини и цифрова подкрепа на антидемократични елементи.

Последна актуализация: 03:36 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Свят виж още

Коментари

23
rate up comment 2 rate down comment 3
kmilchev
преди 2 години
During the war the USSR provided an unknown number of shipments of rare minerals to the US Treasury as a form of cashless repayment of Lend-Lease. This was agreed upon before the signing of the first protocol on October 1, 1941, and extension of credit.A total of $50.1 billion (equivalent to $575 billion in 2019) worth of supplies was shipped, or 17% of the total war expenditures of the U.S.[2] In all, $31.4 billion went to the United Kingdom, $11.3 billion to the Soviet Union, $3.2 billion to France, $1.6 billion to China, and the remaining $2.6 billion to the other Allies. Reverse Lend-Lease policies comprised services such as rent on air bases that went to the U.S., and totaled $7.8 billion; of this, $6.8 billion came from the British and the Commonwealth.Wikipedia
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 2 rate down comment 5
Gocho
преди 2 години
А щатите като са толкова "мощни "що така нещо не могат да се справят с тия "слабаци" руснаците ,дето си имат само 2% а те разполагат с всичко останало Не се връзва нещо
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 2 rate down comment 2
Gocho
преди 2 години
Нещо хич не личи това Виж щатите се справят много добре по тоя въпрос Вчера в Брюксел и Париж си пролича пак в Испания също
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 8 rate down comment 0
Стоян Петров
преди 2 години
Толкова ли не ти идва на акъла, че при предоставени 11.3 млрд долара а търсени за връщане от американците под 1 млрд, *** може наистина да са се разплатили до копейка? Даже и с диаманти. И те се бият в гърдите. Ако искаш дай ми 11 000 лева, а аз ще ти върна дължимите 1 000. Става нали.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 7 rate down comment 1
Стоян Петров
преди 2 години
Оказва се, че руснаците, французите и китайците общо са платили 1 млрд долара(сам сметни колко са дължали). Америка не е била заинтересована да си търси парите : "Текстовете на Заем-наем предвиждат, че след края на войната, в случай че американската страна е заинтересована, запазената техника и оборудване трябва да бъдат върнати на САЩ.[3]Общата стойност на доставките по Заем-наем възлиза на около 50,1 милиарда тогавашни долара [4], от които 31,4 на Великобритания, 11,3 в Съветския съюз, 3,2 получава Франция и 1,6 Китай. Обратно са върнати общо 7,8 млрд. долара, от които 6,8 от Великобритания[5]."
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 0 rate down comment 7
kmilchev
преди 2 години
Сега проверих твоите думи - руснаците са си изплатили всичко от Lend Lease - последното плащане е било през 2006 година.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 2 rate down comment 3
kmilchev
преди 2 години
Жуков също е признал, че американската помощ е била критична особено 42-43. Експлозиви, високооктаново гориво за самолети, товарни влакове и всеизвестните джипове. Храна също, имало е огромен недостиг на храна.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 0 rate down comment 7
valentino29
преди 2 години
Американците са ги публикували,гордост ,алтруизъм.!?Епруветка!?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 0 rate down comment 7
valentino29
преди 2 години
Покажи документи,за какви 11 млрд.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 7 rate down comment 0
Dr. Vatnikov
преди 2 години
Хаха, тая "история" от сподвижниците на Костя Копейкин ли си я чувал?! Нищо вярно няма в нея, а тия, дето са я писали сега ви говорят, че кирилицата е дошла от македонските земи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още