Нова ера за европейската политика и икономика

И така, този вот няма да спре руския воин на агресията Владимир Путин. Точно толкова малко, колкото и многобройните призиви, демонстрации и санкции от последните няколко дни, са го спрели досега.

Или пък смелите речи на украинския президент Володимир Зеленски, който още в четвъртък вечерта крещеше на руснаците чрез видеопослание от Киев: „Тук няма да имате мир, тук няма да имате храна, тук няма да имате нито минута спокойствие“.

Никой обаче не знае колко дълго ще издържи Украйна и докъде е готов да стигне Путин в тази война.

Докато светът недоумява за плановете на Путин, страхува се за бъдещето на Украйна и в най-добрия случай гадае за хода на войната, в края на първата седмица на война в Европа от 1945 г. насам има и нещо сигурно: Русия, която в икономически план е в най-добрия случай средна сила, но във военен все още е суперсила, показва на Европа нова уязвимост. Тя принуждава големи части от континента да се озоват в преломен момент, чиито последици трудно могат да бъдат надценени. Стратегически, политически и социален. Геоикономика - дума, която европейците научават с печално рекордно темпо.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен говори за „момента на истината за Европа". Мюнхенският историк Аугуст Хайнрих Винклер вижда "цезура": „Сега задачата на правителството в Германия е да започне стратегически дискурс за ролята на страната в света. Преди всичко за широко разпространените идеи, формирани от илюзии, за германска посредническа роля между Изтока и Запада или за предполагаема специална роля на Германия в отношенията с Русия“.

Всъщност международната общност преживява световната история в концентриран вид: демокрация срещу автокрация, отворено срещу затворено общество, основан на правила многостранен световен ред срещу световен безпорядък, в който значение има само мощта на най-силния.

В конкуренцията на тези противоречия международната общност се разпада на блокове: от една страна, автократичните системи, а от друга - демократичните. Повърхностно и в краткосрочен план този конфликт сега достига своята кулминация в украинската война с Русия.

В дългосрочен план обаче става дума за Китай, най-големия и икономически многократно по-мощен системен съперник на Запада. Или, както казва британският историк Найл Фъргюсън: „В момента сме свидетели на огледален образ на първата Студена война. Но в новата Студена война Китай ще играе водеща роля, а Русия е втора цигулка. Тогава Мао водеше първата гореща война за Сталин в Корея, а днес Путин го прави за Си Дзинпин в Украйна“.

Германия е изправена пред повратна точка

Дори само последните събития в германската политика показват колко голямо е влиянието на всичко това. Във вторник, например, в Ню Йорк. Аналена Бербок  застана пред тази винаги малко мрачна стена в залата на сградата на ООН в Ню Йорк и говорѝ пред Общото събрание на ООН. Това е кръг, пълен с дипломати, в който разговорите обикновено са размити и дипломатични. Но сега Бербок просто хвърля думи в полукръга. Тя обвинява руския външен министър Лавров, че „лъже", а неговия президент, че носи „смърт и разрушение".

Драстични думи от висшия дипломат на страна, която допреди седмица дори не знаеше дали иска да търси отговорност от Русия за нападението ѝ в Украйна. Но това е положението в Берлин в момента. Още не изтекли 100 дни от встъпването му в длъжност, правителството на Олаф Шолц трябва да наруши табутата и да направи неща, за които не е било избрано.