В Босна и Херцеговина се задават избори при спорни условия

През юни местните медии в Босна и Херцеговина разпространиха новината, че Службата на върховния представител (OHR) - институцията, отговорна за прилагането и спазването на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., планира да наложи нов избирателен закон на федерация Босна и Херцеговина, едно от двете образувания, съставляващи страната.

Като използва значителните правомощия, които му позволяват да налага закони и да уволнява избрани длъжностни лица, беше съобщено, че върховният представител Кристиан Шмид ще въведе промени в изборния закон, ако етническите лидери на Босна не го направят.

Изменението на конституцията на страната и законите за гласуване се обсъждат от 2009 г., когато Европейският съд по правата на човека осъди страната, че забранява на етнически малцинства (с изключение на бошняци, хървати и сърби) да се кандидатират за най-високите постове в правителството. До момента не са направени промени.

Заради плана на върховния представител трите основни етнически групи в страната – бошняци, сърби и хървати, обвиниха Шмид, назначен миналата година, че планира да подкопае основите на страната. Проведоха се и протести в столицата Сараево.

По същество планът означава, че кантоните с по-голяма концентрация на една етническа група (където вотът за националистическите партии е по-висок) ще получат повече представители в Камарата на народа на Федерацията.

Бошняшките партии, които представляват босненските мюсюлмани, по-специално осъждат плановете като манипулиране. Те смятат, че промените биха били дискриминационни и предназначени само да помогнат на основната партия на босненските хървати, националистическата „Хърватски демократичен съюз“ (ХДС), да запази властта.

Реакцията на предложенията предизвика необичайно остър отговор от Шмид по време на пресконференция миналия месец. Той реагира бурно на въпрос на журналист относно промените по време на посещение в град Горажде.

„Боклук, пълен боклук“, каза той. „Загрижен съм за тази страна. Това е град, в който хора са губили живота си и ние не сме тук, за да играем политически игри. В тази държава много хора играят политически игри“, коментира още той.

Шмид каза, че ще даде на политиците във федералната единица нов график да намерят собствено решение, но ще наложи значителни промени в изборния закон, ако продължават да не успяват да постигнат споразумение.

Босна и Херцеговина трябва да проведе парламентарни избори на 2 октомври и че Службата на върховния представител все още не е отхвърлила възможността да наложи новия закон дотогава.

Зияд Бечирович, директор на Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания, казва, че плановете на Шмид имат потенциала да предизвикат нов конфликт в Босна. Според него Шмид иска да наложи дискриминационен закон, който ще създаде нови етнически гета.

„Хърватия лобира за този закон, за да помогне на ХДС“, коментира Бечирович пред Emerging Europe. Той допълва, че Шмид трябва да донесе „европейски решения на Босна и Херцеговина“. „Той идва от Германия и трябва да донесе германски правни решения, приложими в Босна и Херцеговина. Шмид обаче има няколко проблема с това. Носител е на високо отличие от Република Хърватия. Той е член на Християнсоциалния съюз (ХСС), който е сестринска партия на ХДС, и всички те са заедно в Европейската народна партия (ЕНП), така че вече има конфликт на интереси. Шмид е партиен човек на ХСС/ЕНП“, допълва Бечирович.

Тъй като има пълен контрол над хърватската група, член от ХДС ще получи гарантирано място като президент или като един от двамата вицепрезиденти на Федерацията в триумвират заедно с бошняк и сърбин, избрани от съответните им групи.

Независимо дали президентът и вицепрезидентът на страната са от ХДС, и трите етнически избирателни района са длъжни да формират правителството, което прави ХДС незаменима.

По същия начин, по който ХДС ще може да управлява хърватската фракция, с което ще си осигури позиция в правителството на Федерацията, партията СНСД в доминираните от сърби области ще има същото предимство. Двете партии ще са ключови при формирането на федералното правителство.

Междувременно фракцията на босненците е по-конкурентоспособна и фрагментирана в политическо отношение, поради което има опасения, че нейното влияние ще бъде отслабено.

Бечирович вярва, че планът на Шмид, за който се твърди, че има подкрепата на САЩ и Обединеното кралство, може, ако бъде приложен, да отдалечи Босна още повече от европейската интеграция и в резултат да повлече и целия регион на Западните Балкани.

„Това няма да е добре за Запада и ще бъде краят на идеята за разширяване на ЕС към Западните Балкани. ЕС вече направи нещо подобно със сърбите и Сърбия, които вече не проявяват голям интерес към членство в ЕС”, казва той.

Във време на голямо геополитическо напрежение Бечирович казва, че е най-добре Западът да реагира по съответния начин и да сближи Западните Балкани. Същевременно предложенията на Шмид могат да насочат Босна към „друга сфера“ на влияние.

Според него страната трябва да бъде приета в НАТО възможно най-скоро, а страните от Западните Балкани да получат реална възможност да се присъединят към ЕС. По думите му забавянето доближава тези страни до други сфери на интереси и Западните Балкани могат да бъдат изгубени завинаги от ЕС.

В заключение Бечирович казва, че ЕС е закъснял що се отнася до приобщаването на Западните Балкани.