Л. Кючуков: Вървим към дълбоко разделен и милитаризиран свят

Старият международен ред ерозира, но не се ражда нов. Следвоенният международен ред се крепи на международни институции и международно право. И институциите - основно системата на ООН, и международното право или се заобикалят, или се нарушават в момента. Това е много сериозен проблем.

Това коментира Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, дипломат и бивш зам.-външен министър, в предаването „Светът е бизнес” на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него ООН трябва да се реформира, но не сега. "Защото за да се реформира ООН, тоест да се изгради нов световен ред, е необходимо съгласие – той не може да бъде наложен. В условията на конфронтация това не може да стане", посочи експертът.

Кючуков смята, че тговорът на въпроса как ще изглежда светът когато и както завърши войната в Украйна – тъй като тя определя до голяма степен събитията в момента, изглежда доста ясен и никак не положителен. "Очевидно вървим към дълбоко разделен свят, силно конфронтиран, милитаризиран, при ерозия на международните институции и неспазване на международното право, при отсъствие на взаимно доверие и оттам - невъзможност за политически диалог и постигане на съгласувани промени и решаване на проблемите", каза той.

В коментар на думите на руския президент Владимир Путин, че Русия си представя света като многополюсен, а тя самата представлява своеобразен негов център, Любомир Кючуков посочи, че това е теза, която Путин развива в продължение вече на 15 години. От една страна, тя отразява обективна тенденция към многополюсност на света, която наблюдаваме. През последните години обаче тази тенденция съществува паралелно с една противоположна тенденция - на една вторична двуполюсност, само че този път не между Русия и САЩ, а в борбата за дългосрочно лидерство в глобалния свят, която е свързана със САЩ и Китай.

Русия в момента се опитва да утвърди своето място в глобалния свят по начин, който обаче я изолира. В геополитически план Русия е изолирана от Запада в резултат на войната. Западът е достатъчно консолидиран, но когато тази консолидация е на база външен враг, в Европейския съюз вече започват да се появяват въпросителни колко трайна ще бъде тя, смята още той.

Една тенденция, която войната породи, е, че започват да се очертават контурите на не-Запада. Защото ако Русия е изолирана от Запада, то останалият свят извън евроатлантическия гледа доста скептично както на руската агресия, така и на конфронтацията на ЕС и НАТО с Русия. Тази тенденция на не-Запада разчита до голяма степен на Китай не толкова като лидер, колкото като опора срещу евентуален натиск. "Китай има амбициите да бъде глобален лидер, но няма интерес от разделение на света. Китай в момента е експанзионистичната сила в икономически план", коментира Кючуков.

"Европа едновременно иска и не иска руски газ", каза още той. Европа иска да се изпълняват договорите, които са подписани, но също налага своите ограничения, които са политически, в сферата на международната търговия и които също предизвикват проблеми в изпълнението на тези договори. Върви се към „разкачване” между Европа и Русия и то не само в сферата на енергетиката, посочи той.

България е член и на Европейския съюз, и на НАТО и това е избор, който вече е направен и не подлежи на промяна и преосмисляне, допълва Любомир Кючуков. "Това, че се появяват периодично дебати за едва ли не отказ от този избор на България, то те са несъстоятелни. В България няма достатъчно влиятелна политическа сила, която да може да осъществи такава промяна. Сред хората няма нагласи за това България да преосмисли членството си в Европейския съюз", подчерта той.

Що се отнася до това дали ще има промяна в политиката на Лондон, след като Лиз Тръс встъпи в длъжност, Кючуков посочи, че повечето наблюдатели очакват приемственост. Неслучайно през цялото време Тръс залагаше на лоялността към досегашния лидер. Това беше един от акцентите ѝ в нейната борба за лидерство срещу Риши Сунак. Някои дори я определят като Борис Джонсън в пола. До голяма степен тя изповядва същите идеи, но в много по-висока степен на идеологизация, и е определяна като радикален консерватор.

Вижте целия разговор на сайта на Bloomberg TV Bulgaria