Мобилизацията разбива мита за обединената Русия при Путин

Наскоро получих мейл, изпратен от човек от Бурятия, отдалечен регион на Русия, който се намира до езерото Байкал в Сибир, на около 3000 мили от Москва, пише главната редакторка за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Жаргал (спестявам фамилията му) ми обяснява как е избягал от страната, за да избегне мобилизирането си, след като президентът Владимир Путин обяви частична мобилизация на 300 000 запасняци, за да подсили армията си в Украйна. Жаргал пише, че малцинствени групи като бурятите са използвани като пушечно месо във войната на Русия и са мобилизирани в много по-голяма степен, отколкото жителите на Москва.

Според доклади повече от 3000 жители на региона са били набрани само през първата нощ. „Искам да крещя. Искам да говоря за истинския геноцид над моя (бурятски) народ“, написа той. „От моя роден град измъкват хора от къщите, като им дават само 15 минути.“

Преди няколко месеца за първи път написах за това как руската армия използва непропорционално войници от малцинствата във войната с Украйна, като според съобщенията делът на човешките загуби сред тези малцинства е много по-висок, отколкото при славянските войници. Сега това изглежда далновидно, но Путин редовно лансираше идеята, че Русия, където тувинци, буряти, саха, калмики, дагестанци и чеченци са живели от векове заедно с преобладаващото славянско население, е мултиетническа държава въпреки своята сложна история.

В предсъветските дни руските имперски елити злоупотребяваха с неруските групи, които бяха завладели в Сибир и Централна Азия (подобно на Викторианската Британска империя). След 1917 г. обаче съветските комунисти подкрепят идеята за мултиетническа държава и до ден днешен групи като бурятите често казват, че са руски граждани, макар и не етнически руснаци.

И докато расизмът в Русия е широко разпространен, малцинствата понякога получават властови позиции. Министърът на отбраната на Путин Сергей Шойгу е етнически тувинец. Всъщност жестока част от тази история е, че малцинствата в Русия понякога гледат на военната служба като на средство за придобиване на повече статус и икономическо влияние.

Убедих се в това лично в епохата на съветския комунизъм, когато като учен прекарах известно време в отдалечено таджикско село. Преди пристигането си предполагах, че местните таджики мразят военната служба, като се има предвид, че са страдали от империализма.

Не беше така. Възрастните мъже, мобилизирани по време на Втората световна война, с гордост разказваха за преживяното. Сред ужаса те бяха оценили чувството за еднаква съветска идентичност с воюващите. Един възрастен мъж постоянно показваше медалите си и си спомняше за черно-белите крави, които някога беше виждал в Източна Германия.

Дори през 80-те години мъжете в селото често се изказваха положително за задължителната военна служба. В съветската армия имаше жесток тормоз. И все пак изглежда, че мнозина го приемаха като шанс да избягат от бедната си долина, макар и само за известно време. По онова време това беше голям шок за мен и радикален контраст с моите руски приятели студенти в Москва, които мразеха военната служба и предприемаха отчаяни мерки, за да я избегнат. (За известно време един познат бе на диета, състояща се изцяло от лимони, за да се опита да развие язва и да бъде освободен от военна повинност.)

Тази заплетена съветска история помага да се обяснят някои от моделите, които виждаме сега в постсъветската Руска федерация. През последните години групи като бурятите са били доброволци в руската армия в непропорционално голям брой, отчасти защото заплащането в армията е много по-високо от това, което могат да изкарат у дома. Това е още едно мрачно проявление на империализма. То е една от причините толкова много хора от малцинства, като бурятите, да са загинали в Украйна. След толкова много мобилизации това неравенство сигурно ще продължи.

Може ли това да доведе до обратна реакция? Възможно е. Още през март активистка група, наречена „Фондация за свободна Бурятия“, беше създадена от емигрирали буряти и сега води кампания срещу войната, опитвайки се да изтегли бурятски войници от Украйна, като изисква повече политическа автономия. Последното не е виждано досега. Междувременно монголското правителство предложи убежище на всички буряти, калмики и тувинци, които бягат.

Но като си спомням престоя в Таджикистан, не бих предположила, че ще настъпи пълномащабен бунт срещу Путин (въпреки че много бих искала да го видя). През последните дни имаше бурни протести в други малцинствени региони като Дагестан. Но бурятски публикации в социалните мрежи показват, че младите наборници изглежда се примиряват със съдбата си. Може би това просто е следствие на репресиите. Все още не е ясно. Така или иначе, аз съм искрено благодарна, че някои, като Жаргал, успяха да излязат и да говорят.