Европейският съюз и грижата за морала

Какъв дар за критиците на Европейския съюз (ЕС). Четирима души, включително заместник-председателят на Европейския парламент (ЕП) и бивш евродепутат, бяха обвинени от белгийските власти през уикенда заради участието си в „криминална организация, пране на пари и корупция“ след разследване „пари срещу услуга“, свързано със страната домакин на Световното първенство по футбол в Катар. При обиска на различни домове, офиси и хотелски стаи бяха конфискувани 750 хил. евро в брой. Унгарският премиер Виктор Орбан бързо успя да се присмее. „И в същото време те казват, че ЕП е силно обезпокоен за корупцията в Унгария“, написа той в Twitter към снимка на политици, заливащи се от смях.

Обвинените не са назовани, но гъркинята Ева Каили – една от общо 14 заместник-председатели на ЕП, бе лишена от отговорностите си и членството си в парията. Пиерантонио Панцери – бивш италиански евродепутат, който ръководи антикорупционна група, е сред четиримата обвинени от белгийските власти, посочва италианската прокуратура. Всички са невинни, докато не бъдат намерени за виновни, а Катар отхвърля всички обвинения за неправомерно поведение. Съдебният процес трябва да премине по своя път.

От гледна точка на възприемането на ЕС и неговите институции обаче вредите вече са налице, пише Financial Times в редакционен коментар. Това е най-големият скандал, който удря ЕП от 2011 г. насам, когато на няколко евродепутати бяха предложени подкупи, за да повлияят на проектозакони, от журналисти, представящи се за лобисти. Трима по-късно бяха осъдени и лежаха в затвора.

Подобни случаи вредят особено силно, тъй като парламентът представя себе си като моралната съвест на ЕС. Разследванията срещу евродепутатите предизвикаха масови оставки от Европейската комисия на Жак Сантер през 1999 г., като това се смяташе за момент на достигане на пълнолетие за ЕП.

Евродепутатите се представят и за защитници на човешките права на други места – настоявайки например за законодателство, с което да се наказват нарушаващите човешките права в Русия и извън нея в памет на Сергей Магнитски, данъчен адвокат, пребит до смърт в затвор в Москва. В рамките на ЕС, докато десните правителства в Унгария и Полша подкопават демокрацията и върховенството на закона, парламентът изигра водеща роля в натиска за предприемане на действия. През септември евродепутатите приеха доклад от парламентарна комисия, който описа Унгария като „изборна автокрация“.

Последният скандал се случва в чувствителен момент. През последните две години ЕС със закъснение откри прокуратура на съюза с мисия борбата с измамите с европейските фондове. Тя е въоръжена с правни инструменти, които ѝ позволяват да спира средства за страни членки, където нарушаването на върховенството на закона означава, че има риск парите да се окажат жертва на корупция или злоупотреба. Блокът е въвлечен в битка с правителството на Орбан заради заплахи да се спрат 7,5 млрд. евро кохезионни фондове.

Проблемът е, че макар евродепутатите да харесват да контролират другите, до голяма степен те са отговорни и да контролират себе си. Олаф, службата на ЕС за борба с измамите, може да разследва съмнения за корупция, свързани например с разходите на евродепутатите, но може само да препраща доказателства на националните прокурори, за да вземат решение за по-нататъшни действия. Хлабавите правила за деклариране на активи и лобистки интереси трябва да бъдат затегнати и подкрепени с подходящо прилагане.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен през 2019 г. подкрепи създаването на деветчленен етичен орган на ЕС, който може да инициира разследвания на конфликти на интереси или случаи на „кадрови въртележки“, свързани с комисари, евродепутати и служители. Тя отново подчерта необходимостта от такъв орган в понеделник. Няма място за по-нататъшно забавяне.

Спазването на закона става все по-основен фактор за начина, по който ЕС се самоопределя през последните години, докато се опитва да противодейства на демократичното отстъпление вътре в себе си и се изправя срещу ревизионистка Русия близо до границите си. Ако иска да търси отговорност от другите, ЕС трябва да покаже, че може да го направи със собствените си институции и всички, които работят в тях.