Къде изчезнаха вдъхновяващите модели за подражание?

Наскоро прекарах един ден на „Световната среща за щастието“ в Лондон, пише колумнистката на Financial Times Джъмайма Кели. Както може да се очаква от „водещото такова събитие за годината“, голяма част от съдържанието беше доста ободряващо и приятно. И, както може също да очаквате, имаше нещо малко притеснително в някои моменти от събитието (една консултантска фирма се похвали, че напътства клиентите си през техните „пътувания към целта“), както и малко нелепо („моля, обърнете се към човека до себе си с въпроса има ли констипация“).

Но думите, които наистина останаха в съзнанието ми, дойдоха от Вивек Мърти, главен хирург на САЩ, който говори за връзката между социалната изолация и депресията и начина, по който грижата за другите може да облекчи това. Той твърди, че на младите хора трябва да се даде нова дефиниция за успех, свързана по-малко с придобиването на слава и богатство и повече с приноса към света. Това не само би помогнало на хората около тях, но би повишило и собственото им щастие и благополучие.

„Трябва да разкажем на децата си различна история за успеха, която показва, че е важно да бъдеш добър, че да служиш на другите е готино, благородно, вълнуващо и желано“, обяснява Мърти. „В различни моменти в миналото сме ценяли това повече, отколкото сега. Следвахме лидери като Мандела, Мартин Лутър Кинг и Ганди не защото бяха богати, не защото бяха известни, а заради страстта им да служат и заради жертвите, които направиха, за да помогнат на други хора. Трябва отново да направим това важно“.

Мърти отбеляза решителен момент: не само че никой от хората, които спомена, не е жив, но вероятно днес има малко хора, способни да изпълнят тази роля - тази на харизматичния лидер, чиято добродетел, смелост и героизъм могат да вдъхновят много други. Русия можеше да има такъв човек в лицето на Алексей Навални, но той умря трагично през февруари.

И докато католическият Великден премина, едва ли мнозина са се замислили за религиозната фигура, чиято жертва за другите – всъщност за цялото човечество – отбелязва този най-свещен от християнските празници. Не, добродетелните модели за подражание, било то свещени, или светски, са в дефицит днес. Защо?

Част от отговора е интернет. Да бъдеш образец на добродетелта беше по-лесно във времето преди на сцената да излязат крещящите тълпи от социалните мрежи. Днес е почти невъзможно за някой на видна позиция да оцелее дълго без характерът и почтеността му да бъдат поставени под въпрос поради някаква грешна преценка или пример за „погрешно мислене“.

Но друга част от това, което се случва, се крие в нашите променящи се морални философии. Тъй като западът се отдалечи от етичните възгледи, които се фокусират върху добродетелта, и се насочи към утилитаризъм, който набляга на резултатите от нашите действия, а не на същността на нашите характери, ние сме по-малко склонни да търсим примери за добродетел, на които да подражаваме. В свят, в който можете да увеличите максимално положителното си въздействие просто като правите много пари и ги разпределяте ефективно, да бъдете обект на почитание изглежда по-малко уместно.

Социологическата група Gallup, която провежда годишно проучване от 1946 г. насам, в което пита американците на кой мъж и жена най-много се възхищават, внезапно го прекрати през 2020 г. (годината, в която Доналд Тръмп взе приза при мъжете за втора поредна година). Когато попитах защо, споделя авторката, говорител ми каза, че „Gallup периодично преглежда полезността на своите въпроси, оценяващи историческите тенденции, когато определя приоритетите си, като е решила да не задава въпроса за „най-уважаваната“ личност в последните проучвания“, без да предоставя допълнителни подробности.

Струва ми се много важно, че компанията вече не си прави труда да следи кои са моделите за подражание на САЩ. Дори думата „уважаван“ сама по себе си излезе от мода: програмата за преглед Ngram на Google, която проследява честотата, с която думите се използват в книгите между 1800 г. и 2019 г., показва рязък спад в употребата ѝ в последните няколко години (могат да бъдат открити големи спадове и за „добродетелен“ и „почтен“).

Както Аристотел е казал повече от две хилядолетия преди Мурти, добродетелният живот, макар и може би по-усилен, води до истинско щастие и удовлетворение. Нашите модели за подражание не е задължително да са перфектни - всъщност представянето им като такива поражда проблеми. Но наличието на примери, чиито характери можем да се стремим да следваме, е решаващ компонент в собственото ни морално развитие и в пътя ни към добродетелен живот и това, което Аристотел нарича „ощастливяващо“ битие.

Без такива фигури и моралните стандарти, които те определят, вратата остава отворена за напълно различен вид модел за подражание, такъв, който за съжаление днес е твърде разпознаваем: лидери, които проявяват - и предизвикват - впечатляващи нива не на добродетел, а на порок, завършва Кели.