Големите дисбаланси в културата

Огромна част от културните дейности, инвестиции и заетост в културния сектор у нас са концентрирани в София - тенденция, която се наблюдава от години, но става все по-явна и подсказва за ограничения достъп до култура на хората, които не живеят в столицата.

Добавената стойност по факторни разходи на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм към икономиката на България за 2020 г. е достигнала 5,67%, отбелязвайки ръст с 0,02 процентни пункта спрямо 2019 г., показва изледване на Обсерватория по икономика на културата, изготвено в партньорство със Столична община.

Според него обаче тази добавена стойност е концентрирана предимно в Югозападния район за планиране,  в който попада София – цели 86%. Най-слаб резултат по този показател има Северозападният район на планиране, на който се падат едва 0,8% от добавената стойност. Резултатите обаче показват тежък дисбаланс в разпределението по региони. Втори по добавена стойност е Южният централен район за планиране, в който попада Пловдив. Неговите 4,8% са свидетелство, че вторият по големина град в България и района около него не успяват да догонят София, където се наблюдава свръхконцентрация на културни дейности.

Добавена стойност на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм в България за 2020 г. по СРП в % 

Според Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата и преподавател в УНСС, София спокойно може да бъде определена като град на творческата икономика.

 „Нашият сектор е на четвърто място в икономиката на Столична община 13 последователни години, без значение от Covid кризата в 2020 г.“, коментира тя.  „Повече от 1 път и половина е добавената стойност на София спрямо националното ниво, макар че имаме 0,01 процентен пункт спад на добавената стойност през 2020 г. в абсолютни стойности“.

На този етап България е на последно място по децентрализация на културния сектор, но пък попада в топ 10 в Европейския съюз по икономически принос и по ниво на заетост, уточниха от Обсерваторията по икономика на културата.

Добавената стойност по факторни разходи на сектора в България е около 4 млрд. и 120 млн. лева. От тях 3,22 млрд. лева се падат на София.

„Прави впечатление, че 2019 и 2020 г. имаме растеж, макар и минималистичен. Това се случва основно в две от културните индустрии – софтуер и видео игри и медиите“, коментира Диана Андреева-Попйорданова.

Заетост

По-голямата част от заетите в българската култура очаквано са базирани в столицата. Заетостта в културния сектор в България е записала лек растеж през 2020 г. до 4,17% от общо заетите във всички икономически дейности, показва изследването. За сравнение през 2019 г. този дял е бил 4,12%, а през 2010 г. – 3,61%. Така през първата година на пандемията в културата у нас са работили близо 106 хил. души, а по-голямата част от тях - малко над 66 хил., са били в София. В Пловдив броят им е бил над 7600, във Варна – над 6400, а в Бургас – над 2400 души.

Добрата новина е, че от 2008 г. насам се наблюдава постоянен темп на растеж на заетите в сектора като цяло.

„Над 65% от заетите са в Столична община. През 2020 г. реализираме спад, основно във филмовата индустрия и в сценичните изкуства на територията на общината“, уточни Андреева-Попйорданова. По думите ѝ около 20% от заетите в сектора през 2020 г. са работили в държавни, общински културни институции или в обществените медии. Останалите 80% са били в частни и неправителствени организации.

Фактът, че в културния сектор в България има изключително голям брой наети – над 75 хил. души за 2020 г., е обясним с това, че голяма част от хората в сектора често не работят на едно място, което е силно характерно за творческите професии. Тук проблемът със свръхконцентрацията излиза още по-явно на преден план: над 53 хил. от тези 75 хил. са позиционирани в София, като се наблюдава постоянен темп на нарастване, особено в културните индустрии. Сценичните изкуства също имат значим принос към наетите в рамките на Столична община.

Броят на организациите в изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм през 2020 г. е бил 23 818, като 12 374 от тях са от София. За сравнение в Пловдив през 2020 г. е имало едва 1885 организации в сферата на културата, във Варна – 2055, а в Бургас – 1145.

Преки чуждестранни инвестиции

„От години говорим за стратегия за култура, но реално нямаме икономическа стратегия, която да изведе няколко ясни приоритета и измежду тях да бъдат културните и творчески индустрии като сектор с изключително висока добавена стойност и прираст в българската икономика. Паралелно с това нямаме стратегия за привличане на преки чуждестранни инвестиции и в кои сектори“, коментира Диана Андреева-Попйорданова.

Според изследването едва през 2020 г., след икономическата криза 2009-2011 г., секторът е успял да надмине 2008 г. по преки чуждестранни инвестиции, която е била особено успешна. Според Диана Андреева-Попйорданова културата е един от секторите, които са двигатели по привличане на преки чуждестранни инвестиции у нас, като за 2020 г. те достигат над 490 млн. евро. Едва 78 млн. от тях обаче са извън столицата.

Оборотът на културния сектор в България през 2020 г. е достигнал 7,8 млрд. лева, което е значително под сумата от 8,95 млрд. лева за 2019 г. От Обсерваторията по икономика на културата обаче очакват през 2021 г. по-високо ниво в сектора поради бързото възстановяване. Близо 6,1 млрд. лева от сумата за 2020 г. се падат на София.