Е. Кънев: Златната акция на държавата в „Лукойл Нефтохим“ не пречи на продажбата

Златната акция, с която държавата разполага в „Лукойл Нефтохим Бургас“, може да се използва за контрол на оперативната дейност в рафинерията, но не може да пречи на продажбата, коментира Евгений Кънев, управляващ сътрудник на инвестиционна консултантска компания "Маконис", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него това не означава, че България няма възможност да се намеси в придобиването, чрез институции като Комисията за защита на конкуренцията, която е в компетенцията си да забрани сделка, която би била риск за националната сигурност и пазар.

„Сделката около българската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“ изглежда като M&A (сделка за сливане и придобиване) с геополитически елемент. Сделката е изключително важна за българския пазар, тъй като собственикът на рафинерията влияе пряко на цените у нас. Към новия собственик има очаквания да замени руското влияние, под което бе рафинерията“, посочи гостът.

Той обаче изказа съмнение и според него това изглежда трудно постижимо предвид географската локацията, тъй като европейските и американските петролни компании нямат интерес от покупка на рафинерия у нас, а всички регионални играчи, за които тя е удобно съоръжение, са свързани с Кремъл.

По думите на Кънев в последните 15 години се наблюдава тенденцията на блоковото противопоставяне особено сред сделките за сливане и придобиване. „Националната сигурност става водеща за регулаторите на страните, от които зависи да контролират сделките. Това се вижда в САЩ, където Обама, Тръмп и Джо Байдън забраниха сделки с такъв мотив“, даде пример финансистът. Той добави, че светът върви към блоково противопоставяне, а анализатори дори смятат, че сме във Втора Студена война. „Забраната за тези сделки е индикация, че това е новата реалност“, коментира финансовият консултант.

Евгений Кънев обясни, че световната тенденция в M&A сделките е водена от така наречения friendshoring, измествайки доставчиците в „приятелски“ държави. „Компаниите и държавите предпочитат сигурността на доставките пред цената им. Европа обаче не е добре позиционирана в този процес, тъй като Старият континент е твърде зависим от САЩ в сектора на информационните технологии и се бори с евтините електромобили от Китай. Също така след войната в Украйна ЕС ще трябва да отделя по-голям дял от брутния вътрешен продукт на страните за отбрана“, напомни той икономическите перспективи.

Финансистът подчерта, че в момента сделките за придобиване са насочени или към купуване на развити компании с добри продукти, или към компании в сектора на услугите заради добрите им кадри.

Кои инвеститори освен казахстанската национална компания АО KazMunayGas имат интерес към „Лукойл Нефтохим Бургас“? Каква е ролята на Европейската комисия в придобиването на компании и ресурси? Как се отразява на бизнеса политическата криза в страната? Има ли кой да защитава интересите на цялата икономика?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.