Кои български стоки ще бъдат засегнати от митата на Тръмп?

През последните няколко години САЩ заемат сравнително неголям, но устойчив дял във външната търговия на България, с относителни тегла от порядъка на 2,5% от износа на нашата страна и 1,2 на сто от вноса. Това сочат данни на Министерството на икономиката и индустрията във връзка с обявените от президента на САЩ Доналд Тръмп широкообхватни "реципрочни мита" за страни от целия свят. 

Тръмп обяви допълнителни мита, които се отнасят за всички стоки (с изключение на стоманата, алуминия и автомобилите, за които вече са въведени 25% ставки). Размерът на митническите тарифи е различен за отделните страни. По отношение на всички държави членки на Европейския съюз (ЕС) размерът на допълнителните мита по вноса в САЩ е 20 на сто. При обявяването на мярката Тръмп посочи, че средните мита, с които ЕС облага САЩ, са в размер на 39 на сто. 

От икономическото министерство посочват, че въведените мита на САЩ върху стоманата и алуминия от ЕС и тези, които са в сила от днес, ще окажат негативни ефекти за България по отношение на търговията със САЩ като: намаляване на конкурентоспособността на българските компании, изнасящи за САЩ; негативно въздействие върху веригите на доставки в случаите, когато български фирми са подизпълнители на големи европейски производители, които изнасят за САЩ; възможно е доставките на българските производители към партньори от ЕС също да бъдат засегнати предвид още по-силния ръст на предлагането на пазара на ЕС в резултат на невъзможността за износ към САЩ.

Противодействието на мерките на САЩ се осъществява на ниво ЕС, тъй като всички държави членки са засегнати от това влошаване на двустранните отношения, напомнят от икономическото ведомство. Очаква се в кратки срокове ЕК да предложи въвеждането на ответни мерки към САЩ. 

През 2024 г. стокообменът между България и САЩ възлиза на 1,576 млрд. долара, като износът е за 1,120 млрд. долара, а вносът - за 456,1 млн. долара, сочат данни на Националния статистически институт. Спрямо 2023 г. година се отчита спад в двустранната търговия от 8 на сто. Стокообменът със САЩ през 2023 г. е на стойност 1,708 млрд. долара, от които 1,142 млрд. долара износ за САЩ и внос 566,1 млн. долара.

В структурата на двустранния стокообмен настъпват известни промени от началото на миналото десетилетие, но като цяло основните експортни позиции на България са ИКТ продуктите, изделията на електрониката и хранителната промишленост, слънчогледовите семена и етеричните масла, както и нефтените масла и торовете в отделни години. Сред основните стоки по вноса от САЩ традиционно са нефтеният кокс, апаратурата за обработка на информация и телекомуникация, диодите, транзисторите и полупроводниковите прибори, посочват от Министерството на икономиката.

Основни стоки в износа ни за САЩ през периода януари-октомври 2024 г. са: механични машини и апарати, имащи специфично предназначение; медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати; пръти от желязо или от нелегирани стомани; семена от слънчоглед; оръжия, муниции и снаряди; монети; ламарини, листове и ленти от мед; препарати от видовете за храна на животни; медикаменти и др.

Основни стоки във вноса ни от САЩ през периода януари-октомври 2024 г. са: нефтен газ и други газообразни въглеводороди: въздухоплавателни превозни средства; нефтен кокс, нефтен битум и други остатъци от нефт; интегрални схеми и електронни микрокомплекти; предавателни апарати за радиотелефония, радиотелеграфия, радиоразпръскване; видеофони; атоматични машини за обработка на информация и техните единици; отпадъци и отломки от мед; пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства и др.

От Белия дом обявиха впоследствие, че лекарства, петрол и петролни продукти, дървен материал, мед, изделия от полупроводници ще бъдат изключени от реципрочните мита.

От икономическото министерство изтъкват, че възможностите за американски износ в България продължават да се свързват с факторите: стратегическо географско положение, опростен процес за регистриране на нов бизнес, нисък корпоративен данък, стимули за инвестиции в сектори като информационните технологии, изследвания, развитие и производство, европейско финансиране по линия на европейски структурни и кохезионни фондове за американски компании, вкл. малки и средни предприятия. Като нов фактор тази година се индикира добрата образованост в технологичния сектор.

От интерес за американския износ се посочват отново областите: селско стопанство и хранителна промишленост, селскостопански решения и оборудване, енергиен сектор, технологии за околната среда, здравеопазване, медицинско оборудване, фармацевтични продукти, информационни и комуникационни технологии, безопасност и др.   

Стоманодобивът

През март в интервю за БТА Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), коментира, че не се очаква българският стоманодобив да бъде пряко засегнат от въведените мита в размер на 25 на сто върху целия внос в САЩ на стомана и алуминий. "По отношение на алуминия има износ на продукти и мита бяха въведени още през първия мандат на този президент. Въпреки това имаме износ за пазарите на САЩ, но сега ще е по-трудно", каза тя. По думите ѝ преки негативни ефекти ще има за европейската индустрия като цяло.

България не изнася стомана за САЩ. Страната ни няма производство на алуминий, но експортира за САЩ и за други държави по света алуминиеви продукти, като най-големият ни пазар е Европа.

По думите на Паунова обаче проблем ще се породи заради косвеното влияние на новата митническа политика на САЩ. Държави, които търгуват със САЩ, ще трябва вече да насочат продукцията си за други пазари, което ще разстрои целия световен пазар, коментира експертът.

Тя напомни, че САЩ е голям пазар както за европейските компании от бранша, така и за тези от Китай и развиващите се страни. След въвеждането на високата митническа ставка ще има продукти, които ще спрат да се изнасят, тъй като това ще стане неефективно. В този случай тези продукти ще останат или на европейските пазари, или в трети страни, допълни Паунова.

(БТА)