България е със сравнително либерален режим за консумация на алкохол

България заема 22-ро място от 30 страни в тазгодишното, шесто, издание на Индекса на държавата бавачка – класация, която измерва степента на държавна намеса в личния избор на гражданите по отношение на консумация на храни, алкохол, безалкохолни напитки и продукти, които съдържат никотин. Индексът се публикува от EPICENTER, а партньор за България е Институтът за пазарна икономика (ИПИ).

България се нарежда сред държавите с по-свободен режим, особено що се отнася до храненето и употребата на алкохол. В същото време страната затяга контрола върху продуктите, свързани с никотин – както чрез високи данъци, така и чрез предлагани забрани, се посочва в анализа.

Най-ниска държавна намеса при храни и напитки

В категорията „Храни и безалкохолни напитки“ България е на последно място (29-то, заедно с още няколко страни), което в този индекс означава най-свободен режим. В страната няма допълнителни данъци върху подсладените напитки или определени храни, няма ограничения за вендинг автомати или промоции, както и за рекламата на храни.

Свобода с известни ограничения при алкохола

Що се отнася до алкохола, страната е на 21-во място, което я поставя в долната – по-либерална част на класацията. Данъците (акцизите) върху бирата и спиртните напитки са сравнително ниски, а върху виното изобщо липсват. България също така не прилага минимални цени или забрани за излагане на алкохол в магазините на дребно, а ограниченията върху рекламата са умерени – с известни рестрикции само за спиртни напитки в ефира.

Строг режим при пушенето и вейпинга

Най-силна държавна намеса се наблюдава в категорията „Тютюнопушене“, където България е на 11-то място, което я поставя в групата на по-рестриктивните държави. Забраната за пушене на закрито е строга, обхваща и работни места, и заведения, а автоматите за цигари са забранени. Рекламата е почти изцяло ограничена, а в последните години и контролът върху прилагането на забраните е значително засилен.

Особен интерес представлява и категорията „По-безопасен никотин“, където попадат електронните цигари, никотиновите паучове и нагреваемият тютюн. България е на 22-ро място, но тенденцията е към по-строги мерки. Въведен е висок акциз върху течностите за електронни цигари, който се очаква да се повиши още до 2029 г. Допълнително, през февруари беше внесено предложение за пълна забрана на вноса, продажбата и разпространението на вейпове, което вече е прието на първо четене в парламента.

Източник: ИПИ

Европейски тенденции: повече контрол, по-малко свобода

Икономистите констатират, че правителствата продължават да притискат пиещите и пушачите, като ги наказват с ненужни и неефективни регулации в името на "общественото здраве". Общият преглед на Индекса за 2025 г. показва, че тенденцията към държавна намеса в личния избор се задълбочава в почти всички страни. В челото на класацията – т.е. най-рестриктивните държави – отново са Турция, Литва и Финландия. В тези страни се прилагат строги забрани за ароматите при електронните цигари, високи данъци върху алкохол и тютюневи изделия и ограничения в рекламата и промоциите.

В Обединеното кралство и Белгия се подготвят допълнителни забрани – включително за вейпове за еднократна употреба и реклама на определени храни. В същото време либерализация почти липсва – с редки изключения като Швеция, където е намален данъкът върху снус (бездимна алтернатива на тютюна).

Източник: ИПИ

Има ли ефект от политиките на „държавата бавачка“

Индексът поставя под въпрос ефективността на рестриктивните политики. Данните показват, че няма връзка между високите нива на държавен контрол и по-добрите здравни резултати – нито по отношение на продължителността на живота, нито на нивата на тютюнопушене и консумация на алкохол. В същото време, тези политики водят до високи разходи, насърчаване на сивата икономика и ограничаване на личната свобода, коментират от ИПИ.

Индексът на държавата бавачка се изготвя от 2016 г. насам и сравнява 30 европейски държави. Методологията включва десетки индикатори в четири основни категории: алкохол, тютюн, по-безопасен никотин и храни/напитки. Всяка политика, която ограничава избора, повишава цените или създава неудобства за потребителя, се отчита и натежава в крайната оценка.