Кючуков: Европа може да има решаваща роля за новите дипломатически отношения с Русия

Провелата се среща на 16 май в Истанбул между делегации на Украйна и Русия не бе провал, а постави началото на процес за установяване на мир. Това мнение изрази Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria. По думите му това е възможното ниво, от което да започне процеса по мира, защото ако в Истанбул се бяха срещнали директно руският президент Владимир Путин и украинският държавен глава Володимир Зеленски, това би означавало край, а не начало на преговорите.

Гостът коментира, че в тези разговори САЩ и Русия преговарят за геополитика и темата за войната в Украйна е като фон. Но след края на войната Европа може да има решаваща роля в един от най-съществените въпроси – как ще се градят новите дипломатически отношения с Русия.

„Рано или късно тази война ще свърши. Аз не съм чул досега визия за това как оттук нататък се градят отношенията Европа-Русия. Как трябва да се градят, когато доверието е изгубено?“, каза Кючуков. По думите му това ще бъде трънлив път, който ще трябва да мине през взаимни мерки на доверие и подписване на редица договорености, които да върнат доверието между двете сили и да осигурят почва за нормализация на отношенията по подобие на действията през 60-те и 70-те години на XX век.

Въпреки това, според него, Старият континент избира да се прехвърли от меката към твърдата сила, „където няма тези възможности“ - Европа ще гради оръжеен арсенал без единна европейска концепция за сигурност.

„В сигурността и отбраната парите изпревариха идеите…Това, което имаме, е опит да се осигури финансиране за закупуване на оръжия на национално ниво. В един свят на ядрените оръжия Европа трудно би могла да постигне ядрен паритет, с която и да било от големите сили“, смята директорът на Института за икономика и международни отношения.

По думите на Любомир Кючуков това, което липсва на Европа, е договорената сигурност и споразуменията, които гарантират, че оръжията няма да се използват. „Целта на всяко въоръжаване се дефинира като сдържане. Оръжието е елемент на сдържане до момента, в който се изстреля първият изстрел. След това оръжието се превръща вече в средство за водене на война“, каза събеседникът. 

Според него пътят напред за европейските държави минава през възстановяване на доверието, взаимен диалог и компромис на международната сцена, тъй като, по думите му, сега Европа отсъства от световната дипломация.

„Тя напусна полето, където беше най-силна – в преговорите, дипломацията, политическите и икономическите стандарти. Беше търсена като посредник навсякъде досега. Сега никой не ни търси. Вече не присъстваме в преговорите за спирането на огъня между Индия и Пакистан, в преговорите за Украйна, в Близкия изток, дори при ядрената сделка с Иран. Ние освободихме това поле и най-лошото от това е, че дадохме възможност да се промени дипломацията. И тук идва Тръмп. Той замени меката сила с твърдата. Многостранната дипломация беше заменена от двустранната, където по-силният винаги има преимущество“, каза гостът в предаването.

По думите му тази ситуация на практика поставя Европа в едно крайно неуютно състояние в световната политика. Показателен е примерът с Украйна. „Европа се опитва да влезе в преговорите, но не беше двигателят. Тръмп осигури преговорите, Путин – мястото, дневния ред и условията“, каза анализаторът.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.