Цените на жилищата в Хърватия са нараснали рекордно през 2022 г.

Цените на имотите в Хърватия са нараснали значително между 2021 г. и 2022 г., като покачването на цените е било почти два пъти по-голямо спрямо средното ниво в ЕС за същия период, пише Euractiv.

През 2022 г. цените на имотите са се повишили с 14,8% на годишна база при средно равнище от 7,7 на сто за същия период. Тенденцията все още не показва признаци на отслабване, тъй като средните офертни цени са се повишили със 17,3 на сто на годишна база през последното тримесечие на 2022 г.

„Бумът на имотния пазар е стимулиран основно от апартаментите в Загреб и от ваканционните имоти на адриатическото крайбрежие“, коментира Боро Вуйович, ръководител на агенцията за недвижими имоти Opereta в хърватската столица. Средната офертна цена в Загреб сега достига 2450 евро на кв. м, допълва той.

Само в столицата цените на жилищата са нараснали средно със 17,9% между 2021 и 2022 г., а имотите по адриатическото крайбрежие, които са на второ място сред най-динамичните имотни пазари в страната, са отчели поскъпване с 12,3% през същия период.

„Но трябва да се отбележи, че тези цифри се отнасят основно за по-стари сгради. Ако добавим и новопостроените жилища, средните цени ще станат по-високи“, допълва Вуйович.

В градове като Ровини – живописно крайбрежно градче в северната част на адриатическото крайбрежие, офертните цени за апартаменти, които са близо до морския бряг, са достигнали 5000 евро на квадратен метър, допълва той.

В южния край на адриатическото крайбрежие на Хърватия, в традиционно скъпия град Дубровник, който е магнит за туристите, новите жилища струват между 3 хил. и 10 хил. евро на кв. м.

Средната нетна работна заплата в Хърватия е достигнала 1094 евро през януари, затова мнозина изразяват притеснения, че покупката на дом бързо става недостижима.

Ръстовете на цените обикновено са приписвани на дълъг списък от фактори, някои от които не са от сега, а съществуват на пазара от много години.

Сред тях са ултраниските лихви както по жилищните заеми, така и по депозитите на местния банков пазар, което стимулира хърватите да инвестират в имоти.

Субсидирани от държавата жилищни програми също са подкрепили цените, а туризмът, който съставлява около 20% от брутния вътрешен продукт на страната, регистрира силен растеж.

Сред другите фактори са нарастващият интерес сред чуждестранни купувачи и ограничените варианти за инвестиране в други видове активи, тъй като местният капиталов пазар все още не е добре развит. Само миналата година около 38% от купувачите са били чужденци, отбелязва Вуйович.

Мнозина смятат, че интересът от чужбина само ще нараства, след като Хърватия неотдавна се присъедини към Шенген и прие еврото от януари.

В отговор на въпрос дали цените са достигнали връхната си точка и дали хърватите могат да очакват, че имотите ще станат малко по-достъпни, Вуйович отбелязва, че въпреки голямата несигурност за тенденциите в местната и световната икономика положението на имотния пазар едва ли ще се промени скоро.

„Ако инфлацията се запази, може да очакваме продължаващ ръст на цените на имотите. Но лихвите също нарастват, а покупателната способност се понижава, затова бъдещите купувачи може да намалеят, а това ще доведе до спад на продажбите. Но като цяло не смятам, че ще видим съществени промени на пазара в бъдеще“, коментира Вуйович.