Строителството на шведския жилищен пазар е намаляло с над 50% през първото тримесечие, докато една от най-тежките имотни кризи в света продължава да набира пара, пише Bloomberg.
Общият брой на новозапочнатите жилища е достигнал 7437 през първото тримесечие спрямо 16 675 през същия период на 2022 г., сочат данни на шведската статистика. Новите данни вероятно ще бъдат ревизирани заради забавяне в докладването, но посоката на сектора е ясна.
„Преминаваме през най-тежката криза от 90-те години на миналия век“, казва Анна Броман от Шведската строителна федерация пред изданието Dagens Nyheter. „Жилищното строителство ще намалее с над 50% през идните две години“, допълва тя.
Европейската комисия очаква Швеция да отчете най-голямото свиване на икономиката в ЕС тази година, тъй като по-високите лихви натежават върху разходите на потребителите и на жилищния пазар, където цените се очаква да намалеят още след неотдавнашното възстановяване.
Имотният бум в страната, при който цените нараснаха с почти 250% през последните 20 години, беше стимулиран от ултраниските лихви по кредитите и недостига на имоти под наем. Липсата на жилища принуди по-бедните семейства да живеят в пренаселени домове. А други тласна към купуване – общата стойност на ипотечните кредити нарасна с 459% в двете десетилетия до 2022 г. Преди сегашната криза дългът на домакинствата, включително ипотечни и потребителски кредити, се увеличи до над 200% от разполагаемите доходи, показаха данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2021 г. Това е два пъти повече от нивото в Германия.
Централната банка смята кредитирането на недвижими имоти за най-големия риск във финансовата система и предупреждава за последиците от растящия дълг на домакинствата за всичко – от потреблението до фалитите и банковите загуби. Тя многократно призова за жилищни и данъчни реформи, а бившият председател Стефан Ингвес критикува нивото на имотния данък, който е сред най-ниските в света.
Швеция отдавна не изпълнява конституционното си обещание да осигурява достъпни жилища за населението си от 10,4 млн. души, но до неотдавна това беше замаскирано от растящата икономика, която прикриваше недостатъците в системата.
Недостигът на достъпни жилища затруднява наемането на нови служители. Стокхолмската търговска камара съобщи миналата година, че трима от четирима HR ръководители са заявили, че жилищното положение затруднява компаниите да наемат нови хора.
Наемите се договарят всяка година от собствениците на имоти и асоциацията на наемателите. Поддръжниците твърдят, че тази система помага за създаването на наемен пазар в Стокхолм, на който учители, полицаи, улични чистачи и други служители в държавния сектор могат да си позволят да живеят до банкери, софтуерни разработчици и правителствени служители. Но предлагането не отговаря на търсенето от десетилетия. Средното време за чакане за апартамент с контролиран наем сега е 9,2 години, но може да достигне до 20 години в някои части от шведската столица.


Тъжна вест! Отиде си дългогодишната солистка на Държавна опера–Варна Стоянка Кавалджиева
Черно море се върна към победите в баскетболната лига
DARA награди победителката в първата "Евровизия Азия"
Седмичен хороскоп 16 ноември - 23 ноември 2026
Земетресение с магнитуд 3,2 край Смолян
Историята зове Европа да поеме ролята си по отношение на Украйна
Зеленски: САЩ предлагат членство в НАТО срещу Донбас
Технологичните гиганти ще плащат повече за ток след победата на демократите
Ferrari залага на ексклузивността в епохата на масовите електромобили
Инвеститорите в центрове за данни подценяват климатичните рискове
Защо над 60,000 италианци вече карат с "българската врътка"?
21-годишен VW Golf се продаде на половината от оригиналната цена
Как работи променливото предавателно число при новите волани
AI може да парализира автомобилната индустрия
Повечето шофьори забравят правилото за 3 секунди
Феноменът Карлос Насар отново впечатли: 190 кг и ново върхово постижение
Производители продават под себестойност заради натиска на търговските вериги
Явор Гечев: Допуснахме недомислици със закона за личната помощ
Заложената в бюджета икономическа политика може да доведе страната до рецесия
Мартин Димитров: Бюджетът трябва да бъде пренаписан, иначе може да има протести