Жилищният пазар тласка Швеция към рецесия

Години наред Швеция предупреждава, че нефункциониращият ѝ жилищен пазар, измъчван от недостатъчно предлагане и държан над водата от ниските лихви и щедрите данъчни облекчения, е риск за по-широката икономика, пише Ройтерс.

Сега тези рискове стават реалност. Домакинствата с големи ипотечни кредити ограничават разходите си на фона на растящите лихви, а жилищните строители натискат спирачката на инвестициите, тласкайки Швеция към рецесия.

Очаква се страната да е единствената икономика от ЕС, която ще преживее истинска рецесия тази година. Кроната се търгува около най-ниското си ниво спрямо еврото от световната финансова криза насам, отчасти заради притесненията за жилищния пазар, което прави работата на централната банка за ограничаване на инфлацията по-трудна.

„Не е като да не сме го очаквали“, каза гуверньорът на Riksbank Ерик Тедеен в края на февруари. „Riksbank предупреждава за това… от много време. И сега е ясно, че има проблем“, допълни той.

След години на ултраниски лихви по ипотечните кредити пандемията и войната в Украйна се превърнаха в отровен коктейл от висока инфлация и бързо растящи лихви за много страни.

Но в Швеция структурни проблеми, вкоренени в жилищния ѝ пазар, засилват последиците.

Цените на жилищата в Швеция са нараснали почти четири пъти за последните десет години, като с лекота изпреварват ръста на заплатите, подкрепени от щедри облекчения при ипотечните такси, почти несъществуващи имотни данъци и наемен пазар с ограничено предлагане заради затегнати регулации.

Нивата на дълга са сред най-високите в ЕС от около 200% от разполагаемите доходи, голяма част от който е ипотечен дълг. А около 60% от шведите имат ипотеки с плаваща лихва, което означава, че ръстовете на лихвите имат незабавни последици за мнозинството домакинства.

Банковата група Nordea очаква потреблението на домакинствата да намалее с около 2% през 2023 г., а Националният жилищен борд прогнозира, че новозапочнатите жилища ще намалеят с около 50% през идната година спрямо 2021 г.

Много собственици на жилища вече изпитват затруднения с по-високи вноски по ипотечните кредити наред с растящи цени на храните и на енергията, въпреки че пълните последици от повишенията на лихвите през миналата година все още не са се усетили.

Централната банка очаква нови повишения на лихвите в идните месеци. Пазарите прогнозират, че лихвата ще достигне връх от 4% спрямо 3% в момента.

„Прогнозата ни е, че Riksbank ще повиши лихвите до 3,75% най-много. Мисля, че на това ниво сме много близо до някакъв праг на болката за домакинствата“, коментира Густав Хегелсон, икономист в Nordea.

Жилищни истини

Европейската комисия очаква БВП на Швеция да се свие с около 1% тази година, единствената страна от 27-членния блок, която вероятно ще отчете отрицателен годишен растеж.

Nordea предвижда, че БВП ще се свие с около 2%.

Цените на жилищата са намалели с около 15% спрямо връхната им точка през пролетта на миналата година, по-голям спад, отколкото по време на световната финансова криза. Някои области са отчели спад от 40%, сочат данни на имотното подразделение на застрахователната компания Lansforsakringar.

Макар че Швеция не е единствената страна с големи спадове на цените на жилищата, нейните домакинства са почти уникално чувствителни към повишенията на лихвите, защото над половината имат ипотечни кредити с плаваща лихва.

В Германия, например, повечето кредитополучатели имат ипотеки с фиксирана лихва, а растящите лихви до голяма степен не оказват влияние.

В Канада, макар нивата на дълга да са високи, ипотечните кредити с плаваща лихва съставляват само около една трета от общия неизплатен ипотечен дълг, показват данни на Канадската централна банка.

Някои икономисти прогнозират лека рецесия в Канада, докато Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда, че канадската икономика ще нарасне с около 1,3% през 2023 г.

Жилищните проблеми на Швеция датират от десетилетия, но се оказват трудни за разрешаване.

Плановете за смекчаване на контрола върху наемите са силно критикувани от политическата левица, която счита, че въвеждането на пазарни сили ще увеличи социалното разделение, като изключи много хора от желани квартали в шведските градове.

И трите основни политически партии са съгласни, че е нужно реформиране на облекчените ипотечни такси, но никой не е готов да даде на конкурентите си пръчката, с която да ги удари, когато дойдат избори.

Повторното въвеждане на имотен данък, отменен през 2008 г., е смятано за още една мярка, гарантираща загуба на изборите.

Финансовите регулатори въвеждат по-строги практики за кредитиране и затягат правилата за изплащане на ипотечните кредити. Шведските банки са сред най-силно капитализираните в Европа, отчасти в резултат на притеснения за жилищния пазар.

Това би трябвало да предотврати опасността намаляващите цени на имотите да предизвикат финансова криза като в началото на 90-те години на миналия век в Швеция.

Но шведската икономика вероятно ще остане заложник на дисбаланси на жилищния пазар, докато структурните ѝ проблеми остават неразрешени.

„Политиците трябва да решат дали искат да се справят с тези проблеми и най-вече кога. В настоящото положение е много трудно да се борят с тях“, казва Хелгесон.