ЕЦБ се политизира все повече и това е проблем

Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвените проценти с половин процентен пункт. С това минусовите лихвени проценти са в историята, а официалният основен лихвен процент е дори 0,5%. Дотук добре.

Да, може да се отправят обвинения, че ЕЦБ е действала твърде късно и нерешително. От друга страна, намирането на подходящия момент по време на епидемии и войни не е никак тривиална задача.

Наивна е и широко разпространената представа, че подобни събития могат да се случат без забележими разходи. В крайна сметка инфлацията винаги е сметката за разходите, които никой не иска да плаща.

Далеч по-проблематичен е новият „инструмент", представен под абревиатурата TPI, с който ЕЦБ иска да помогне на силно задлъжнели държави като Италия, когато държавното им финансиране стане твърде скъпо. Той трябва да се използва само за „спекулативни" атаки, а не за фундаментални проблеми.

Може би поради факта, че двете неща са трудно разграничими, сега вместо тях са поставени условия, които се предполага, че са предпоставка за помощ. Накратко казано, те означават, че въпросната страна трябва да прояви воля за провеждане на стабилна фискална политика.

Уловката е, че създателите на паричната политика искат да разчитат и на експертния опит на други институции, но в крайна сметка сами да решават дали тези условия са изпълнени. Това прави ЕЦБ изключително политизирана. Неизбираеми лица, вземащи решения, оценяват политиките на избраните правителства и или ги подкрепят, или ги оставят да висят.

Защо това може да е проблем?

Това е почти по-лошо, отколкото ако ЕЦБ просто беше разтеглила малко правилата си и се беше намесила на пазара под масата, когато имаше кризи. Защото, когато има пожар, никой не роптае, ако някой го потуши.

Но ако представите концепция за спасяване по строго официален начин, това е лошо по две причини. На първо място, такава концепция освобождава не само националните правителства, но и политическите институции на европейско равнище от необходимостта да се занимават с проблемите. А това само ще създаде още повече проблеми. Нещо повече, тогава политиката ще се определя открито от технократите.

Ако ЕЦБ някога откаже да помогне на Италия например, популистът Матео Салвини ще я обвини, че атакува страната още по-яростно, отколкото вече го направи по време на италианската криза. Освен това централната банка ще бъде още по-изложена на обвинения в държавно финансиране.

Едно е ясно: ЕЦБ не улесни нещата за себе си. Тя търсеше начин да се бори ефективно с инфлацията, без да застрашава сплотеността на еврозоната. И искаше да създаде сигурна основа с новата концепция. Но понякога предполагаемо безопасните пътища са особено опасни.