Бейли: Пазарните сътресения от фискалните планове на Тръс навредиха на доверието в страната

Скорошните пазарни сътресения, предизвикани от фискалните планове на бившия премиер на Великобритания Лиз Тръс, навредиха на доверието в страната и ще имат дълготраен ефект. Такова мнение изрази управителят на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли в четвъртък, цитиран от Bloomberg.

“Много хора поставиха под въпрос политиката на Великобритания. Това ще има известен продължителен ефект. Ще трябва да работим усилено, за да оставим това в миналото“, каза Бейли в отговор на въпрос във връзка с последиците от представения в края на септември „мини“ бюджет.

Бейли, който уточни, че говори за паричната политика, а не за политиката като цяло, заяви, че е бил „много наясно“ с проблема, когато е бил във Вашингтон за срещите на Международния валутен фонд (МВФ) миналия месец.

Въздействието на правителствената програма върху пазара – ръст в доходността по облигациите и поевтиняване на британския паунд – принуди правителството да направи обратен завой в много от предложените си мерки. Проблемът доведе и до оставката на Тръс само седмици, след като тя пое поста министър-председател.

„Има британска премия върху лихвите. Ако погледнете как се движиха лихвите във Великобритания от началото на август спрямо еврозоната и САЩ, всички те ги покачиха, но Великобритания видимо ги покачи до по-висока степен и ги покачи по време на този период, когато имаше значителни сътресения на пазарите“, каза Бейли. „Това е проблем, пред който трябва да се изправим“, обобщи ръководителят на АЦБ.

По-рано в четвъртък АЦБ очаквано повиши лихвите със 75 базисни пункта (б.п.), загърбвайки опасенията за прекалено парично затягане.

С хода, който е най-големият от 33 години насам, банката повиши основната си лихва до 3%, присъединявайки се към регулаторите, които от месеци увеличават своите лихви с по 75 б.п., в това число. Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералният резерв на САЩ. Според публикация на сайта на ведомството мнозинството от 9-членната Комисия по парична политика към банката (7 души) са подкрепили това увеличение, като един е гласувал за половин процентен пункт, а друг - за 25 б.п.