"Техническата" промяна в паричната политика на ЯЦБ е всичко друго, но не и само това

Изненадващото решение на Японската централна банка (ЯЦБ) да увеличи горния праг на целевата си доходност по 10-годишните японски държавни облигации от 0,25% до 0,5% по-рано тази седмица бе поредният случай, в който управителят Харухико Курода хвана пазарите неподготвени. Той представи промяната в почти изцяло технически термини. Според централната банка инфлацията отново ще намалее, затова и ведомството не отхвърля политиката си за целева доходност, посочи Курода. Целта на хода е единствено да се подобри функционирането на пазара на фиксирана доходност. И наистина, има дни, в които 10-годишните държавни ценни книжа (ДКЦ) изобщо не се търгуват, пише Ричърд Куксън за Bloomberg.

Не е ясно обаче как точно ще се случи това. В същото време Курода обяви, че ЯЦБ ще увеличи покупките на държавни облигации (JGB) от 7,3 трлн. йени (55,2 млрд. долара) до 9 трлн. йени, което изглежда по-вероятно допълнително да свие ликвидността. И наистина не знам какво означават тези числа. Все пак една централна банка не може едновременно да преследва ценови и количествени цели.

Във всеки случай това са глупости и е типичен случай за разликата между това, което японците наричат хонне (本音 – истински намерения) и татемае (建前 – официална позиция), или реалност и външна проява. Реално се очаква Курода да се оттегли от поста си най-късно до 8 април 2023 г.. Залозите са, че той ще бъде заменен от Хироши Накасо, бивш заместник-управител на централната банка и понастоящем директор на изследователския институт Daiwa. Подозирам, че неговото назначаване ще бъде посрещнато добре от ЯЦБ. Познавам го от 25 години и той е силно против тавана за доходност. Миналата година Накасо публикува книга за това как ЯЦБ трябва да спре да контролира тази доходност и да се концентрира единствено върху краткосрочните лихви. Той също така постепенно ще свие баланса на банката, който е в размер от 127% от брутния вътрешен продукт (БВП), или значително по-висок от която е и да е друга централна банка.

Това превръща последното съобщение за паричната политика в объркан компромис в преход, явно воден от премиера Фумио Кишида. Финансовото министерство не искаше никаква промяна в дългосрочната доходност и защо би я искало? Компромисът бе ЯЦБ едновременно да обяви повече количествено разхлабване (QE), въпреки че няма логика. По-важното е, че това служи за прикритие на ЯЦБ, която може да бъде управлявана от управител с коренно различна парична политика.

Тъй като пазарите знаеха, че Накасо и другият кандидат, сегашният заместник-управител Масайоши Амамия, са по-ястребово* насочени, запазването на целта от 0,25% доходност би било по-несъстоятелно с наближаването на датата за оттеглянето на Курода. Сега знаем, че е напълно несъстоятелно.

Трудно е да се подчертае значението на тази промяна в паричната политика. Лишени от доходност на своя пазар и на фона на поевтиняващата йена, японските инвеститори се насочиха към други облигационни пазари, където доходността е по-висока.

Въпреки че предлагането на малко по-висока доходност не е достатъчно само по себе си, за да направи местните облигации по-привлекателни, тази промяна в паричната политика вероятно ще намали ролята на йената като залог, в който или само печелиш, или само губиш. Японската йена поскъпна в последните няколко месеца, изтривайки възвръщаемостта, предложена от щатските облигации, и в по-малка степен – от европейските.

По-широкият контекст тук е, че най-големите централни банки в света една по една започват да обръщат отдавнашните си политики на поддрържане на ниска доходност. Ходът на ЯЦБ е най-скорошният, но може би най-значимият, като се има предвид колко дълго е продължил. Това е друг начин да се покаже, че едната ръка на правителствата (централните банки) не манипулира толкова лихвата, на която другата ръка (правителствените хазни) бе готова да взема заеми. Предположете какво се случва, когато на инвеститорите в облигации им е даден по-голям избор? Доходността нараства, а при японските облигации тя има още място за покачване. Съмнявам се, че новото целево равнище на ЯЦБ ще бъде надеждно, като се има предвид, че финансовата институция се отказа от старото равнище и че скоро ще има нов управител. Като се вземат предвид текущите инфлационни равнища, никой със здрав разум не би дал заем на японското правителство при такава доходност.

Или, като сме на темата, смешната доходност, налична в по-голямата част от Европа. През декември Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че ще започне да свива баланса си с 15 млрд. евро през март 2023 г. В даден момент ЯЦБ ще започне да прави същото. В момента балансът на ЕЦБ, Федералния резерв на САЩ и ЯЦБ се свива с по 10% годишно, според Yardeni Research. Така че офертата на централната банка за облигациите все повече ще започне да се обръща, тъй като ще започне да продава. И ще го прави в момент, в който предлагането от правителствата ще се покачи значително. Доходността ще нарасне и рисковите активи ще продължат да са подложени на натиск. Това е основният извод от „техническата“ промяна на ЯЦБ.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.