Последното повишение на лихвите от Фед е висяло на косъм

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл и колегите му са били изправени пред най-трудното и оспорвано обсъждане на лихвените проценти от години насам. Едва когато са оставали два дни преди планираното решение през миналия месец, висшите банкери са се спрели на плана за повишаването на лихвите с четвърт процентен пункт, пише The Wall Street Journal. 

С други думи – по стандартите на Фед това е било решение на косъм. Срещите за определяне на лихвените проценти обикновено са строго организирани и лишени от напрежение. Големите решения се вземат през седмицата, предшестваща срещата, а не през двата дни на сложни презентации и дискусии около масата в заседателната зала. Ръководителите на Фед обичат да избягват изненадите, за да могат да прецизират публичното си послание.

В навечерието на срещата им на 21-22 март, която бе доминирана от опасенията за кризата в банковата система, избухнала две седмици по-рано, се случи точно обратното.

Решението, взето след въвеждането на нови инструменти за справяне с повишения финансов стрес, подчерта гъвкавостта и импровизацията, които бяха визитната картичка на Джером Пауъл през петте му години начело на централната банка, коментира WSJ. 

Продължаването със серията за увеличаване на лихвените проценти показа желанието на Фед да избегне изоставането в борбата си с инфлацията. То може също така да даде на централните банкери по-голяма гъвкавост да се откажат от увеличение на следващото заседание на 2-3 май, ако видят доказателства, че по-строгите условия за банково кредитиране забавят икономиката.

През март представителите на Фед са обмисляли два варианта преди срещата: да повишат лихвените проценти с четвърт пункт, като същевременно сигнализират за несигурност относно това колко още да ги повишат, или да запазят лихвените проценти непроменени и да ги повишат на следващото заседание.

Те са стигнали до решението си в понеделник, 20 март, едва след като се оказа, че швейцарските власти са спрели опасния срив на доверието в световната банкова система с принудителното придобиване на Credit Suisse Group AG от дългогодишния ѝ конкурент UBS Group AG предната вечер. 

Сделката с швейцарската банка се осъществи седмица след намесата на Фед за стабилизиране на банковата система на САЩ след фалита на две средно големи американски банки. Сливането в Швейцария отбеляза първото обединение на две системно важни световни банки, наричани понякога "G-SIBs", след финансовата криза от 2008 г. насам.

Вместо това финансовите сътресения „изглежда се успокоиха и аз се убедих, че имате устойчив банков сектор и твърде висока инфлация, така че защо да не продължите да се борите с инфлацията?"

В края на предишното заседание на Фед, проведено на 1 февруари, банкерите одобриха увеличение на лихвения процент с четвърт пункт, което е най-малкото от март 2022 г. насам. Те забавиха бързия си темп на повишения, за да си осигурят повече време за проучване на ефектите от тези ходове върху икономиката.

 На 3 февруари длъжностните лица бяха зашеметени от разтърсващ доклад за пазара на труда през януари, който посочи много по-силно търсене на работна ръка от очакваното. Скоро последваха други доклади, които показаха, че инфлацията не е спаднала толкова, колкото се очакваше през четвъртото тримесечие, и че растежът на потребителските разходи и инфлацията са се ускорили през януари.

В края на февруари на политическа конференция в Манхатън един дългогодишен сътрудник е питал управителя на Фед Кристофър Уолър как се справя Фед. „Чудесно до 3 февруари", отговори Уолър.