Започва ли да се пропуква американската икономика?

През шестнадесетте години, в които Майк Зафарони оглавява Liberty Landscape Supply в североизточна Флорида, никой етап не се е оказал толкова труден, колкото миналата година. 

Нарастващите разходи, затрудненията във веригата за доставки и острият недостиг на работници се превърнаха в предизвикателство за центъра за тревни площи и градински растения, което според Зафарони е било дори по-лошо от първите дни на Голямата рецесия преди повече от десетилетие и от масовите блокирания, предизвикани от глобалната пандемия през 2020 г.

Но въпреки тези трудности, които се засилват още повече от бързото повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв, клиентите продължават да се стичат в неговите обекти. През 2022 г. приходите се ускориха с 16% в сравнение с предходната година, а само този месец компанията откри още един обект.

Икономиката на Флорида се откроява като една от най-силните в САЩ. През последните години щатът е свидетел на огромен приток на нови жители - привлечени отчасти от мекото време и липсата на данък върху доходите - и сега води в страната по отношение на трудовата миграция.Наблюдава се и бум на бизнесите там, който превръща щата в едно от най-популярните места, на които може да бъде отворен магазин. Това допринася и за запазването на нивото на безработицата до 2,6%, което е по-ниско в сравнение с общата безработица от 3,7% за страната. 

Въпреки че Флорида се радва на уникални благоприятни условия, устойчивостта на нейната икономика е пример за национална тенденция, която обърква централните банкери, стремящи се да намалят търсенето, за да потушат високата инфлация. Но под общата тежест на досегашните усилия на централната банка на САЩ за затягане на паричната политика и продължаващото отстъпление на регионалните кредитори в цялата страна след поредица от банкови фалити се засилват опасенията, че устойчивостта на американската икономика най-накрая започва да се пропуква, пише в свой анализ The Financial Times. 

Като собственик на малък бизнес Зафарони заяви, че „винаги се притеснява" за бъдещето и предупреди, че втората половина на 2023 г. може да стане несигурна. 

„Ние не сме секси технологична компания от Сан Франциско, която се издържа от частния или рисковия капитал. Ние сме реален, осезаем, скучен бизнес, който разчита на капитал, за да може да продължи да инвестира в инфраструктура, оборудване, инвентар и хора", казва Зафарони. „Така че повишаването на цената на капитала ще ни накара да се развиваме по-бавно за неопределен период от време. Това е просто реалността“. 

Въпросът дали икономиката ще се разклати достатъчно, за да изпадне в рецесия, измъчва служителите на Фед, откакто те започнаха агресивно да повишават лихвените проценти през март 2022 г. За малко повече от година Фед повиши основния си лихвен процент с над 5 процентни пункта до най-високото ниво от 2007 г. насам - промени, които се нуждаят от време, за да се отразят на икономиката.

Сега Джей Пауъл, председателят на Фед, е изправен пред трудната задача да постигне консенсус във Федералния комитет по операциите на открития пазар, който има разнопосочни възгледи за скоростта, с която инфлацията ще се забави оттук нататък, за въздействието на неотдавнашния банков стрес и за това колко близо е икономиката до ръба на скалата.

„Стигаме до истински трудната част как да оценим компромисите", заяви по-рано този месец пред Financial Times Лорета Местер, президент на Фед в Кливланд. 

Напредъкът при намаляването на инфлацията е бавен, но сега централната банка обмисля по-търпелив подход. Широко разпространено е очакването, че това означава отказ от допълнително затягане на срещата тази седмица, като същевременно се остави отворена вратата за нови увеличения, ако това е оправдано. Не се обмислят съкращения до 2024 г. Самият Пауъл заяви, че Фед може да си "позволи" да разгледа данните и да направи „внимателни оценки".

За Чарлз Евънс, който се оттегли от Фед през януари, след като 15 години беше президент на Фед в Чикаго, предстоящите дебати се свеждат до един въпрос: „Коя грешка в монетарната политика са склонни да допуснат централните банкери?