Започва ли да се пропуква американската икономика?

Опасенията на Фед

На този фон политическите решения, с които се сблъсква централната банка, стават много по-трудни.  

През по-голямата част от кампанията за затягане на паричната политика официалните лица не се колебаеха много относно подходящия път за развитие. След като закъсня да реагира на инфлацията, Фед се движеше с единодушие на почти всички свои заседания от миналата година насам, като многократно разчиташе на скокообразни увеличения с половин и три четвърти пункт, за да навакса изоставането.

Сега тази съгласуваност рискува да бъде нарушена, тъй като различните банкери правят различни изводи за това кога ще се усети пълният ефект от досегашните действия на Фед и колко повече да се притисне икономиката - разногласия, които според Алън Блиндер, бивш заместник-председател на Фед, са не само "естествени" на този етап, но и "проблем" за Пауъл.

„Председателят обича да се доближава максимално до единодушието", каза той. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл по време на разговора във Вашингтон. Снимка: Bloomberg LP

Поне за следващото събрание висшето ръководство на Фед изглежда е постигнало компромис: да не се стигне до увеличение тази седмица, но да се запази перспективата за по-късен ход. Изчакването би дало повече време на банкерите да разберат как се развиват икономическата активност и условията за кредитиране, заяви гуверньорът Кристофър Уолър в речта си през май, когато изложи вариантите.

Той добавя, че трябва да има "ясни доказателства", че инфлацията се понижава до желаното равнище, преди Фед да се чувства комфортно да спре повишаването на лихвите. Индивидуалните прогнози за максималния размер на лихвения процент през тази година, които трябва да бъдат публикувани тази седмица, биха могли да покажат широка подкрепа за поне още едно увеличение с четвърт пункт. Икономистите, анкетирани в неотдавнашно проучване на FT, смятат, че Фед в крайна сметка ще осъществи минимум две.

Преждевременното спиране на повишаването на лихвите и установяването след няколко месеца, че Фед не е направил достатъчно, би било "много разочароващо", казва Еванс. „Можете да видите съжалението в този вид коментари“. 

Ненужното свиване на търсенето и изхвърлянето на прекомерен брой хора от работа обаче има и своите минуси. 

„Проблемът е, че когато стигнем до момента, в който лихвеният процент наистина промени поведението си, ако Фед е направил твърде много и твърде бързо, ще бъде твърде късно", казва Клаудия Сахм, бивш икономист в централната банка на САЩ, разработила правилото на Сахм.

„Хората от периферията ще бъдат засегнати първи, независимо дали става въпрос за предприятие, миноритарна собственост, или за неговите чернокожи или испаноезични работници, които обикновено са били встрани, но в момента имат работа“. 

По отношение на това, което Фед би могъл по-лесно да коригира обаче, икономистите изглеждат уверени, че централната банка ще поправи прекаленото затягане на коланите.

„Най-големият риск сега е инфлацията да не се понижи толкова бързо, колкото се очакваше", казва Форбс. „Ако днес лихвите се повишат прекалено много и растежът се забави твърде много, може бързо да се понижат лихвите. Това е по-лесен за решаване проблем“. 

Още по-вреден проблем би бил сценарият на стагфлация, при който икономиката е спъвана както от продължителен период на бавен растеж, така и от упорито висока инфлация. Това все повече тревожи Нела Ричардсън, главен икономист в ADP, компания за обработка на заплатите, която предупреждава, че това би ограничило сериозно възможностите на Фед да реагира в двете посоки.

„Това определено означава, че те трябва да спят с едно отворено око“.