Бюджетните сътресения във Великобритания пропуснаха борсите в континентална Европа

Повечето основни европейски борсови индекси записаха ръстове на фона на засилената волатилност на акциите, търгувани във Великобритания, съобщава CNBC.

Общоевропейският бенчмарк Stoxx 600 напредна с 0,16 на сто до 541,1 пункта.

Германският измерител DAX записа ръст от 0,46% до 23 782,86 пункта.

Френският показател CAC отчете повишение от 0,99% до 7738,42 пункта.

Британският индекс FTSE се понижи с 0,12 на сто до 8774,69 пункта.

Цените на британските облигации, както и индексът FTSE се сринаха рязко, след като правителството в Лондон спечели гласуването по законопроекта за социални помощи със 75 гласа, но само след като предложи отстъпки в последния момент на разбунтувалите се депутати от Лейбъристката партия на премиера Киър Стармър.

Всичко това поставя под натиск плановете за разходи на министъра на финансите Рейчъл Рийвс, тъй като потенциалните спестявания от около 5 млрд. паунда сега ще бъдат забавени или напълно загубени.

Доходността по 10-годишните британски облигации нарасна с до 22 базисни пункта, достигайки 4,681% – най-големият еднодневен скок от октомври 2022 г., когато пазарите преживяха хаоса, свързан с управлението на  Лиз Тръс. Аналогично, доходността по 30-годишните облигации се повиши с 17 базисни пункта.

Банките в континенталната част на Европа са в светлината на прожекторите, като според FactSet отчитат най-добрата доходност за първото полугодие от 1997 г. насам. Индексът Stoxx 600 Banks напредна с 29% през първите шест месеца годината.

Основните европейски борсови индекси в края на редовната търговия на 2 юли.

Във фокуса на пазарите попадна и докладът за поръчките към германските машиностроителни компании, които растат с 9% през май на годишна база. Това се дължи на търсенето от други страни от еврозоната, въпреки че ръстът се регистрира на фона на особено ниска база за сравнение. Вътрешните поръчки сa се увеличили с 2 на сто, докато чуждестранните поръчки са скочили с 12 на сто в сравнение с май 2024 г., главно от еврозоната.

Междувременно Европейската комисия (ЕК) обяви нова климатична цел, като предложи обвързващо законодателство за намаляване на емисиите на парникови газове с 90 на сто до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. Това е стъпка към реализиране на целите на Европа за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Понастоящем страните членки на Европейския съюз (ЕС) са задължени до края на десетилетието да намалят вредните за климата емисии с 55% спрямо нивата от 1990 г.