Китай се възползва от позицията си на най-голям кредитор, за да разшири влиянието на юана

Китай се възползва от позицията си на най-голям кредитор в света, за да разшири използването на юана. Пекин предлага на чуждестранните кредитополучатели възможността да се възползват от ниските лихви в страната, като се откажат от долара.

Етиопия стана поредната страна, която обяви, че ще конвертира поне част от 5,38 млрд. долара, дължими на Пекин, в заеми, деноминирани в юани. Все по-голям брой суверенни държави също се възползват от по-евтиното китайско финансиране чрез облигации, пише Bloomberg.

Тази стратегия обаче идва с цена за Китай – страната е принудена да понесе някои загуби, тъй като вътрешните лихвени проценти се колебаят доста под тези на долара.

Кения заяви, че е намалила годишните разходи за обслужване на дълга с 215 млн. долара, като е конвертирала китайските си заеми в железопътния сектор от долари в юани по-рано този месец.

„Ако кредитополучателите плащат по-малко, тогава кредиторът получава по-малко“, казва Майкъл Петис, старши сътрудник в Carnegie Endowment for International Peace. „Ползата за Китай е, че юанът се превръща в по-международно използвана валута“, добавя той.

Източници на агенцията коментират, че Китай подкрепя конвертирането на доларови заеми, първоначално предназначени за плащане на стоки и услуги. Подобен подход улеснява кредитополучателите да плащат за китайски стоки в юани, като повишава ролята на валутата в търговските споразумения и финансиране.

Същият принцип може да се приложи и за нови заеми, отпуснати на страни извън Африка, казва един от източниците на агенцията.

Това, което прави компромиса полезен за Китай, е, че Пекин вгражда юана по-дълбоко в международната търговия и плащания. Така се притъпява финансовото предимство на САЩ в момент, когато двете най-големи икономики в света са в конфликт.

Това засилва и влиянието на Пекин в Африка – континент, който се превърна във водеща дестинация за китайския износ, след като американският президент Доналд Тръмп увеличи американските мита.

Макар че Китай в крайна сметка получава по-малка лихва, като конвертира двустранни заеми от долари в юани, той се фокусира върху по-широки въпроси, според Петис. „Притеснението на Китай е, че контролът на САЩ върху основната международна валута им дава стратегически лост“, като например възможността да налага санкции чрез финансовата система, ориентирана към долара, казва той.

Ако геополитическите сметки останат настрана, по-голямото глобално присъствие на юана е възможно, тъй като постоянният дефлационен натиск и забавянето на икономиката в Китай налагат разхлабена парична политика в отговор. Разликата в лихвените проценти между САЩ и Китай позволява на кредитополучателите да си осигурят благоприятна цена на капитала, точно както много глобални инвеститори се стремят да диверсифицират, като се отдалечат от долара заради непостоянните политики на Тръмп.

Тази година Унгария и Казахстан продадоха облигации, деноминирани в юани, а Шри Ланка обяви, че ще вземе заем в юани, равняващ се на 500 млн. долара, за проект за магистрала. Междувременно Индонезия планира първата си продажба на офшорни облигации в юани.

Според данни, събрани от Bloomberg, правителства, политически банки и международни организации са емитирали дълг за общо 68 млрд. юана (9,5 млрд. долара) към октомври тази година, което е двойно повече от общата сума за цялата 2024 г.

Замбия, която дължи милиарди долари на Китай, наблюдава сделката на Кения „проницателно“, коментира финансовият министър Ситумбеко Мускотване в интервю миналата седмица.

„Всичко, което намалява дълговото бреме на Замбия – спестява пари в истинския смисъл, това е нещо, което, разбира се, винаги е интересно“, казва той. „Все още не сме взели решение по този конкретен въпрос, но наблюдаваме какво се случва“, добавя той.

Въпреки че Пекин официално не коментира заемите, Министерството на външните работи обеща да „насърчава практическото сътрудничество с Кения и други африкански страни и да даде своя принос, за да помогне на Африка да постигне независимо и устойчиво развитие“.

Двустранните валутни суапове са друга част от усилията на Китай за по-голямо международно приемане на юана. Около 30 държави по света имат такова споразумение с централната банка в Пекин.

„Китай се опитва да създаде екосистема за юана с повече сценарии, в които той може да се използва“, казва Дин Шуан, главен икономист за Китай и Северна Азия в Standard Chartered Plc. Това включва насърчаване на други държави да използват валутата в двустранната търговия и да инвестират във финансови продукти, деноминирани в юани, допълва той.

Отпуснатите заеми за чужбина създават огромен потенциален пул от икономики, които биха могли да се възползват от преструктурирането на своите задължения. 78-те най-бедни държави в света, според дефиницията, използвана от Световната банка, имат непогасен дълг към Китай за около 67 млрд. долара, според Кевин П. Галахър, професор по глобална политика за развитие в Бостънския университет.

„Ако Китай рефинансира дълга за по-дългосрочни срокове и по-ниски лихвени проценти, това ще даде на тези страни така необходимото фискално пространство“, казва Галахър.

Китай отдавна се опитва да насърчи тежестта на юана в световен мащаб, но резултатите не са особено добри, отчасти поради строгия капиталов контрол и строгия контрол на централната банка върху валутния курс. Китайската народна банка обаче усъвършенства приоритетите си, като наскоро обеща да продължи да отваря вътрешните финансови пазари и да подкрепя чуждестранни институции, заинтересовани от използването на юана като валута за финансиране.

Пекин също така разшири достъпа до своите местни пазари за обратно изкупуване и стартира система за бързи плащания с Хонконг, за да привлече повече чужденци към юана.

Междувременно непрестанният ръст на местните акции увеличи търсенето на юана, като привлече и повече инвеститори към местните пазари. Капиталовият контрол на Китай и предпочитанието на Народната банка на Китай към стабилност поддържат валутата устойчива въпреки по-ниската ѝ доходност.

За сравнение, доларът е загубил около 7,5% от стойността си спрямо кошница от световни валути от началото на годината. Статутът му на убежище е разклатен от хаотичната митническа политика на Тръмп и нарастващия дълг на САЩ.

Пекин трябва да се пребори обаче и със структурното несъответствие, оставило икономиката му изключително зависима от валутата на главния му съперник. Тази зависимост създава уязвимост за Китай, особено след като Вашингтон показа, че е готов да използва долара като оръжие срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна.

Огромните покупки на злато от Китай през последните години са сред признаците, че страната постига „стабилен, постепенен напредък към дедоларизация“, коментира Габриел Вилдау, управляващ директор на консултантската фирма Teneo. „Китай и други незападни страни ще намерят начини постепенно да намалят зависимостта си от долара, като плащанията в юани ще се превърнат във все по-жизнеспособен резервен вариант“, смята той.

Непосредствената цел на Пекин е да изгради многополярна парична система, в която юанът предоставя надеждна алтернатива. По-възвишена амбиция в дългосрочен план юанът е да се превърне в истинска глобална резервна валута, която да отразява статута на Китай като технологична и икономическа суперсила.

В коментари, публикувани от списанието на Комунистическата партия Qiushi през септември, управителят на Народната банка на Китай Пан Гуншън посочва, че международната система може „да се развие към структура, в която няколко суверенни валути съжителстват, конкурират се и се уравновесяват взаимно“.

Много икономисти казват, че ниските лихвени проценти в Китай сами по себе си няма да са достатъчни, за да повишат глобалния профил на юана при липса на по-задълбочени реформи. „Необходими са други фактори, за да се стимулира цялостна структурна тенденция към интернационализация на юана, включително по-лесен достъп за чужденци до финансовите пазари на Китай“, посочва Луис Куийс, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в S&P Global Ratings.