AI бумът създава пренебрегвана възможност при златото и среброто

Именно затова производителите продължават да използват злато въпреки десетилетията усилия за намаляване на разходите за материали. Потребителската електроника може да си позволи компромиси. Високопроизводителната изчислителна инфраструктура – не. Спестяването на части от стотинката от един конектор няма особено значение, ако цената на евентуален отказ се измерва в престой на системите, а не в стойността на вложения метал.

Изкуственият интелект прави този компромис все по-труден за пренебрегване.

Общественият разговор все още разглежда изкуствения интелект основно като софтуер. В действителност всеки голям езиков модел зависи от непрекъснато разширяваща се физическа инфраструктура от процесори, модули памет, мрежово оборудване и електрозахранващи системи, които работят денонощно в хипермащабни центрове за данни.

Златото продължава да присъства в цялата тази инфраструктура, защото окислението не става по-малък проблем с увеличаването на изчислителната мощност. Контактните точки, връзките на процесорите и компонентите за високоскоростови мрежи продължават да разчитат на неговите свойства по една проста причина – непрекъснатата работа струва повече от минималното намаление на разходите за материали.

Нито един процесор не съдържа голямо количество злато. Същото важи и за отделния сървър. Разглеждани поотделно, тези количества изглеждат твърде малки, за да окажат влияние върху нещо повече от инженерната спецификация.

Картината обаче се променя, когато същите тези компоненти се инсталират в десетки хиляди бройки в рамките на един кампус за центрове за данни, а след това този модел се повтаря в стотици и хиляди подобни комплекси по света.

Разбираемо е, че пазарите насочват по-голямата част от вниманието си към компаниите, които изграждат изкуствения интелект. Много по-малко внимание обаче се обръща на физическата инфраструктура, която стои в основата на тези оценки. Същевременно дигиталната икономика все повече зависи от хардуер, чиято надеждност отчасти се основава на метал, който много инвеститори продължават да възприемат почти изключително като паричен актив.

Златото не се е променило. Променила се е икономиката, която го използва, пише Оливър.

По следите на електрониката

Среброто решава различен инженерен проблем. Ако златото заслужава мястото си, защото практически не допуска отказ, то среброто го заслужава, защото няма друг метал, който да провежда електричеството по-ефективно. Именно това негово свойство го превръща в незаменима част от почти всяка технология, която се очаква да определя следващото десетилетие.

Всяка фотоволтаична клетка например разчита на проводима сребърна паста, нанесена в микроскопични проводящи пътеки, които събират електроенергията, произведена от слънчевата светлина, и я пренасят към останалата част от модула. Без тези проводящи пътеки соларният панел би бил не повече от скъп панел от силиций и стъкло.

Дискусиите около слънчевата енергия обикновено се фокусират върху разходите за инсталиране, държавните субсидии или производствения капацитет. Проводимият материал, който тихо върши най-важната работа, получава изненадващо малко внимание, пише Оливър.

В продължение на години пазарите приемаха, че инженерният напредък постепенно ще намали тази зависимост. Производителите действително успяха да ограничат количеството използвано сребро чрез по-тънки проводящи линии и по-ефективни производствени технологии.

Технологичният прогрес обаче доведе до неочакван резултат. По-евтините панели ускориха навлизането на соларната енергия, а по-бързото ѝ разпространение увеличи общото потребление на сребро. Новите високоефективни клетъчни технологии продължават да изискват значителни количества от метала, защото електрическите характеристики се определят от законите на физиката, а не от оптимистичните очаквания.

С ускоряването на внедряването това, което вчера беше второстепенен компонент, постепенно се превръща в стратегическо тясно място.

Една обща верига на доставки

Изкуственият интелект и слънчевата енергия рядко се обсъждат заедно.

Центровете за данни за изкуствен интелект потребяват огромни количества електроенергия, което принуждава технологичните компании да мислят по-малко като софтуерни разработчици и повече като енергийни оператори. Microsoft, Amazon, Google и Meta си осигуряват дългосрочни доставки на електроенергия години преди новите им изчислителни мощности да бъдат въведени в експлоатация. Ядрената енергетика отново се завърна в политическия и икономически дневен ред. Животът на газовите електроцентрали се удължава. Слънчевата енергия продължава да се разширява, защото остава един от най-бързите начини за увеличаване на производствения капацитет.

Пазарите ги разглеждат като отделни сектори. Реалната икономика ги разглежда като една обща верига на доставки.

Всеки нов кампус с AI центрове за данни се нуждае от много електроенергия. Всеки допълнителен гигават генериращ капацитет изисква повече електропреносна инфраструктура.

(Продължава на следващата страница)