Защо среброто вече не е просто „златото на бедните"?

Често наричано „златото на бедните“, среброто е много повече от това. Макар да остава в сянката на благородния си „златен“ родственик и въпреки войната в Близкия изток, този метал притежава сериозни предимства: едновременно е финансов актив и незаменима суровина за енергийния преход, пише доцентът по финанси в IÉSEG School of Management Юлия Титова за The Conversation.

Жадни за злато, испанските конкистадори от XVI век мечтаели да открият Елдорадо. Историята обаче показва друго - не само че митичният град не съществувал, но и основното богатство, което открили, било именно среброто. Между 1550 и 1660 г. количеството сребро, внесено в Европа, се оценява на около 18 хил. тона срещу едва 2000 тона злато. Истинското богатство се оказало не златото, а среброто.

През XXI век 2025 г. донесе исторически рекорди в цената на златото. Движението при среброто се оказа още по-впечатляващо - стойността му се утрои и в края на януари 2026 г. надхвърли 100 евро за тройунция.

След това тенденцията частично се обърна. Между края на януари и началото на февруари активът загуби около 50 евро за тройунция, напомняйки на инвеститорите за прозвището „металът на дявола“, свързано с исторически високата му волатилност. От началото на годината цената на среброто се колебае силно - 105,07 евро за тройунция на 29 януари 2026 г., 62,30 евро на 17 февруари и 71,23 евро на 4 март.

Общият спад отразява бърза корекция на макроикономическите очаквания, включително прогнозите за овладяна инфлация и укрепването на долара след номинацията на Кевин Уорш за следващ председател на Федералния резерв, който трябва да наследи Джером Пауъл през май. Тази корекция не променя фундаменталните тенденции на пазара на сребро. Ръстът му често се тълкува като продължение на поскъпването на златото, но металът следва собствена логика - той е едновременно финансов актив и ключов индустриален материал за енергийния преход, включително заради отличната си електропроводимост в батериите.

Волатилността остава висока, а ролята му като сигурно убежище е по-несигурна в сравнение със златото. Индустриалното търсене обаче може да осигури устойчив натиск за повишение на цените, ако ограниченията в предлагането се запазят.

„Златото на бедните“ като убежище

Цената на среброто често се разглежда като отражение на цената на златото. Това възприятие, довело до прозвището „златото на бедните“, има солидни исторически основания. От Античността до XIX век двата метала са в основата на паричните системи - от златните и сребърните монети в Древен Рим до европейския биметализъм. Именно това обяснява защо ценовите им движения понякога се синхронизират. Освен това и двата метала имат сходни приложения в бижутерията.

Подобно на златото, среброто привлича инвеститорски интерес в периоди на икономическа и геополитическа нестабилност, когато благородните метали се възприемат като защитни активи. Влияние оказват и класическите макроикономически фактори - слаб долар или ниски реални лихвени проценти насърчават търсенето на активи без доходност. Опасенията от възраждане на инфлацията също увеличават интереса към среброто като частична защита срещу обезценяването на покупателната способност, макар че ролята му като инфлационен щит е по-слабо доказана от тази на златото.

Процесите на дедоларизация също оказват влияние. Част от централните банки увеличават резервите си от благородни метали - тенденция, доминирана от златото, но в по-ограничена степен включваща и сребро, например в случая на Русия.

Преди всичко индустриален метал

Най-ясно различието между златото и среброто личи при търсенето. За разлика от златото, чиято стойност се поддържа основно от централните банки и финансовите инвестиции, между 50% и 60% от търсенето на сребро идва от индустрията.

Металът е ключов компонент на енергийния преход. Използва се в батерии, фотоволтаични соларни панели, както и в медицинската индустрия - например в катетри и протези. Разширяването на възобновяемите енергийни източници и свързаната инфраструктура създава дългосрочна и структурна подкрепа за търсенето на сребро, което го отличава от другите благородни метали.

Индустриалната му роля се разширява и в дигиталната трансформация. Среброто присъства в редица високоефективни електронни компоненти, използвани в центровете за данни и системите за изкуствен интелект. Уникалните му свойства - отлична електропроводимост и устойчивост на корозия - го правят практически незаменим.

Развитието на цифровата инфраструктура се превръща във все по-значим фактор за индустриалното търсене. Не е случайно, че Съединените щати и Китай наскоро обявиха среброто за „критичен метал“.

Ограничено предлагане

Силното търсене се сблъсква с относително негъвкаво предлагане. Макар среброто да не е изключително рядко в геологически смисъл, производството му е структурно ограничено. Около 70% от световния добив идва от полиметални мини, където металът се извлича като страничен продукт при добива на мед, цинк, олово или злато.

Тази структура ограничава способността на пазара бързо да увеличава предлагането при повишаване на цените. Инвестиционните решения в миннодобивната индустрия се определят главно от цените на основните метали, а не от цената на среброто. Така предлагането остава относително нееластично, поне в краткосрочен и средносрочен план.

Рециклирането също играе роля, но е нестабилен източник и осигурява приблизително между 15% и 20% от световното предлагане. Основните източници са електронни отпадъци, индустриални остатъци и бижута. В много индустриални приложения среброто се използва в изключително малки количества, разпръснати в електронни компоненти, соларни панели или електрическо оборудване, което прави извличането му технически трудно и икономически нерентабилно.

Основни производители

Геополитическите фактори също оказват влияние. Производството е силно концентрирано - Мексико, Китай, Перу, Боливия и Чили осигуряват над 60% от световния добив.

Китай се превръща в ключов играч благодарение на доминиращата си позиция в рафинирането и въведените ограничения върху износа от 1 януари 2026 г., които допълнително засилват напрежението във веригата на доставки.

Разликите между златото и среброто се задълбочават от 90-те години насам. Множество изследвания показват, че двата метала вече трябва да се разглеждат като отделни пазари със собствен профил на риск и защита.

Среброто като инвестиция

Индустриалните приложения не изчерпват финансовото значение на метала. Благородните метали традиционно се разглеждат като защита срещу системни рискове. В ситуации на силно геополитическо напрежение именно златото и среброто показват сравнително стабилни характеристики на убежище за инвеститорите.

Близостта между двата метала обаче не бива да води до пълното им приравняване. На практика среброто може да играе ролята на защитен актив в определени периоди на несигурност, но обикновено предлага по-нестабилна защита от златото по време на остри финансови кризи. Въпреки това металът запазва значителна привлекателност за инвеститорите, тъй като може да се възползва както от енергийния преход, така и от ограниченията в предлагането.

/БГНЕС/