Фрагментацията на пазара прави петрола едновременно скъп и евтин

С петрола, както и с недвижимите имоти всичко се свежда до локация, локация, локация. Петролният пазар никога не е бил наистина глобален, а по-скоро слабо свързана съвкупност от регионални източници. Когато цените се разминаваха, барелите се пренасочваха към най-доходоносната дестинация. Но след като транспортните разходи нараснаха до непосилно високи нива, потоците от регион към регион бяха нарушени. Резултатът? Петролният пазар се фрагментира, пише Bloomberg.

Световният баланс между търсенето и предлагането, който в миналото определяше т. нар. глобална цена на петрола, вече няма същото влияние. Вместо това спецификите на всеки регион диктуват местните цени, като суровият петрол е главозамайващо скъп на местата, където има дефицит, и се търгува на безценица там, където има излишък. Така петролът може да бъде едновременно скъп и евтин.

Последиците са ясни, когато се вгледаме в това колко струва един барел на различните места. Петрол от Северно море с доставка в Ротердам? Това е около 125 долара. Американски шистов петрол в Мексиканския залив? Това са около 100 долара. Канадски суров петрол в Средния запад на САЩ? Около 70 долара. И омански суров петрол, доставян до Южен Китай? Това е по-близо до 150 долара.

Цените на петрола се разминават – регионите с дефицит на петрол като Европа, плащат по-високи цени за близки барели с ниски транспортни разходи, много над нивата, които регионите с излишък плащат за местно снабдяване. Графика: Bloomberg LP

Преди войната в Иран регионалните разлики в цените обикновено не надвишаваха няколко долара, като разминаванията се дължаха предимно на отклонения в качеството между алтернативните видове суров петрол. Но транспортните разходи изкривяват пазара – въпреки че през последните дни цените за превоз леко спаднаха от рекордните си върхове, те остават много високи. Груби изчисления за средната стойност в световен мащаб показват, че днес транспортирането на един барел суров петрол струва около 20-25 долара спрямо под 3 долара преди началото на войната в Иран. Произтичащото от това разместване означава, че регионите, които се радват на излишък (Америка) отчитат много по-ниски цени от регионите, които изпитват дефицит (Европа и Източна Азия).

Най-големият потенциален победител, и в тази връзка победата може да означава просто да губиш по-малко от всички останали, са САЩ, които могат да внасят петрол на по-ниски цени от тези, които плащат останалите. САЩ осигуряват 75% от целия суров петрол, който купуват от чужбина, от три държави – Канада, Мексико и Венецуела, които в момента продават на силно занижени нива.

Канадският суров петрол се продава с огромна отстъпка – цената на бенчмарка Western Canadian Select в Албърта е значително по-ниска от цената на американския лек суров петрол WTI. Графика: Bloomberg LP

В регионите с дефицит като Европа рафинериите са готови да плащат повече за близки барели, за да спестят транспортните разходи. Пристанищният град Ротердам в Нидерландия, който е и регионален център за рафиниране, традиционно е център на глобалния петролен пазар и дом на петрола сорт Брент, най-известния петролен бенчмарк. Този суров петрол се добива основно само на няколкостотин километра разстояние в находищата на Северно море, но други видове идват от места на разстояние до 8000 км.

„В момента Брент се възползва от специфично предимство, което му дава по-голяма ценова подкрепа в сравнение с други видове суров петрол – късите разстояния за транспортиране“, казва Мартийн Ратс, анализатор в Morgan Stanley. С други думи, Брент се търгува с премия не защото е дефицитен, а защото е близо до ключовите рафинерии. Поради това търговската му цена предлага едностранчив поглед към световния пазар.

В регионите с излишъци като Северна Америка историята се обръща. Канадският суров петрол обикновено тече на юг към САЩ, а излишъците от барели отиват отвъд тях чрез танкери към Азия – или от Мексиканския залив, или от тихоокеанското крайбрежие на Канада. Този износ по море действа като предпазен клапан за петрола на страната, като го свързва с глобалния пазар.

Но заради увеличаването на транспортните разходи дългото пътуване до Азия няма голям финансов смисъл, което поставя канадското производство в капан в САЩ. Резултатът? В разгара на едно от най-тежките сътресения с доставките на петрол в историята Western Canadian Select се продава с около 30 долара за барел под останалите бенчмаркове, една от най-големите му отстъпки досега.

Завишените транспортни разходи помагат да се обясни защо суровият петрол от Западна Африка се продава с безпрецедентни отстъпки спрямо Брент, често с над 10 до 20 долара за барел, отразявайки разходите за превоз на нигерийски и анголски суров петрол до Азия. От друга страна, петролът от Близкия изток предлага най-близките налични барели за азиатските рафинерии, затова се търгува с премия.

Общият ефект е, че сегашните разходи за петрол на САЩ са под сто долара за барел и със сигурност са по-ниски, отколкото през март и април. Но останалата част от света е изправена пред разходи между 120 и 160 долара за барел, които са по-високи, отколкото преди войната. Голямото разминаване в енергийните разходи на различните региони, породено от разцеплението на петролния пазар, ще се задържи, докато и освен ако транспортните разходи не се върнат към нормалното си състояние.