Печалбата на банките в България е нараснала с 41% до края на октомври

Печалбата на банковата система в България към края на октомври е 1,7 млрд. лева – с 40,9% (500 млн. лева) повече спрямо отчетената за десетте месеца на миналата година, показва обобщената статистика за представянето на банковата система, която Българската народна банка публикува на месечна база. Положителният тренд на финансовите резултати на кредитните институции продължава въпреки политическите и икономическите предизвикателства, свързани с войната в Украйна, ускоряващата се инфлация и прогнозите за рецесия на световното и българската икономика.

Сред причините за по-високата печалба на банките е спадът на заделените провизии и намалелите разходи за обезценка на финансови активи. Тази тенденция е в унисон с общоевропейската – докато през 2020 г., при пандемията, кредиторите провизираха повече заради очакваните бъдещи загуби, през миналата и през тази година се отчита по-голяма умереност. Но в анализите за дейността на банковата система централната банка непрекъснато напомня, че кредитният растеж създава предпоставки за нарастване на задлъжнялостта, като при влошаване на икономическите условия или рязко повишение на лихвените проценти по заемите, каквито са прогнозите, способността за обслужване на задълженията може да отслабне и да се отрази в нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки.

В централната банка отчитат, че в края на октомври разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, са в размер на 367 млн. лв., или с 14,1% (61 млн. лв.) по-малко от тези за същия период на миналата година.

Собственият капитал в баланса на банковата система към 31 октомври е 16,8 млрд. лв. и за месец се увеличава със 159 млн. лв. (1%) в резултат на нарастването на печалбата през периода.

През миналия месец активите на банките растат с 2,2 млрд. лв. (1,4%) до 151 млрд. лв. Основен принос за месечния растеж имат кредитите и авансите, като делът им в структурата на балансовите активи се повишава от 60,1% до 61,6%.

В БНБ отчитат, че спрямо края на септември намалява размерът на паричните салда в централни банки и на паричните наличности, а нарастват другите депозити на виждане и дълговите ценни книжа. През периода делът на най-ликвидната позиция пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане намалява до 18,9% от активите, а този на дълговите ценни книжа нараства до 15% (при съответно 20,4% и 14,9% в края на септември).

В централната банка изчисляват, че отношението на ликвидно покритие се повишава до 253,5% в края на октомври (при 235,9% в края на септември). Размерът на ликвидния буфер е 38,4 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 15,1 млрд. лв. (при съответно 41,7 млрд. лв. и 17,7 млрд. лв. в края на септември).

Общите брутни кредити и аванси през октомври се увеличават с 3,7 млрд. лв. (4%) до 96,7 млрд. лв. Определящ е приносът на вземанията от кредитни институции, които нарастват с 3 млрд. лв. (33,3%) и в края на октомври те достигат 12,1 млрд. лв.

Брутният кредитен портфейл на банковата система се увеличава с 670 млн. лв. (0,8%) до 84,6 млрд. лв. През миналия месец нарастват заемите за домакинства (с 368 млн. лв., 1,1%), за други финансови предприятия (със 177 млн. лв., 2,9%), за фирмите (с 84 млн. лв., 0,2%), както и тези за сектор държавно управление (с 41 млн. лв., 4,3%).

Спрямо края на септември депозитите в банковата система нарастват с 1,9 млрд. лв. (1,5%) до 130 млрд. лв. Увеличение има при спестяванията на домакинства (с 601 млн. лв., 0,8%), на бизнеса (с 457 млн. лв., 1,1%), както и при тези на кредитни институции (с 930 млн. лв., 12,6%) и на сектор държавно управление (с 58 млн. лв., 1,6%). Намаляват обаче депозитите на други финансови предприятия (със 183 млн. лв., 4,6%).

В края на септември регулаторният капитал на банковата система е 15,4 млрд. лв., а общият размер на рисковите експозиции възлиза на 75 млрд. лв. Съотношението на обща капиталова адекватност на банковата система към 30 септември е 20,47%, на капитала от първи ред – 20,06%, а на базовия собствен капитал от първи ред – 19,56%, като нивата остават значително над регулаторните изисквания и изискванията за капиталови буфери.