Мястото на България на фона на затягащата се световна парична политика

Идва ли повратният момент за ръста на лихвите на централните банки на водещите световни икономики? Това е въпросът, който мнозина от пазарните участници - инвеститори, икономисти, анализатори, започнаха да си задават след поредицата лихвени решения от последните дни на януари и първите на настоящия месец, пише Спас Стамболски от БТА.

Всичко започна през декември 2021 г., когато притеснена от ускоряващата се инфлация в страната, Английската централна банка (АЦБ) първа от водещите централни банки обяви покачване на водещата си лихва след близо две години на свръхниски нива заради пандемията от Covid-19. Тогава ръководството на централната банка на Великобритания повиши основния процент от 0,1 на сто на 0,25 на сто, а след решението за увеличение с още 0,5 процентни пункта, взето в четвъртък тази седмица, той достигна 4 на сто. 

През март 2022 г. централната банка на най-голямата икономика в света САЩ - Федералният резерв, също пое в тази посока, повишавайки диапазона на основната лихва от 0-0,25 на сто на 0,25-0,5 на сто, като след последното решение от сряда тя достигна 4,50-4,75 на сто. При последното решение на Фед обаче прави впечатление, че лихвените проценти бяха актуализирани нагоре с най-ниския темп досега - от 0,25 пункта.

Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да затяга паричната си политика последна от водещите банки - през юли тя увеличи лихвата по основните операции по рефинансиране от 0 на сто на 0,5 на сто, а по депозитните си операции - от минус 0,5 на сто на 0 процента, като на 2 февруари тази година техните нива достигнаха съответно 3 на сто и 2,5 на сто. Стъпката тази седмица бе с 0,5 процентни пункта нагоре, каквато беше и през декември миналата година. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че се очаква да има повишение и през март.

Точка на пречупване?

Според анализатора на агенция Bloomberg Маркъс Ашуорт последното действие от страна на ЕЦБ е било "изненадващо". По думите на Ашуорт заявяването на ново покачване през март е било характеризирано като намерение, а не като "абсолютен, неотменим ангажимент". Той не изключва повишение с 0,5 процентни пункта, но по думите му е възможно то да бъде по-слабо. А какво предстои след това, вече не е съвсем ясно.

Една от причните за това е, че пикът на инфлацията идва доста по-бързо от очакваното, допълва Ашуорт.

Пред БТА старши икономистът от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов посочи, че Фед все по-уверено твърди, че инфлацията в САЩ върви надолу и неизбежно ще стигне целевите нива от 2 на сто. Това от своя страна показва, че в САЩ увеличаването на лихвените проценти скоро ще приключи - в рамките на следващите седмици със заседанието на Фед през март, като дори и тогава е възможно да не бъдат предприети нови ръстове.

"По отношение на ЕЦБ такава увереност за инфлацията не се наблюдава, макар да се виждат признаци от страна на ръководството ѝ, че цените в крайна сметка ще тръгнат надолу", посочи още Ангелов. По думите му САЩ ще изпреварят Европа с края на цикъла на повишаване на лихвите, но те в крайна сметка започнаха тези действия по-рано.

На фона на това инфлацията в САЩ достигна своя максимум още през юли миналата година, достигайки 40-годишен връх от 9,1 на сто, като през декември тя се забави до 6,5 на сто. В еврозоната показателят отбеляза многогодишен максимум от 10,6 на сто през октомври, а през януари тази година спадна до 8,5 на сто.

Възможно е Фед дори да започне още тази година да намалява нивата на основните лихви, очаква Ангелов на база пазарни прогнози. По отношение на ЕЦБ може да се очаква, че до края на годината банката ще спре с повишаването на своите лихви, но не и с тяхното намаляване.

Според Ангелов това покачване на лихвите няма да е толкова голямо, колкото в САЩ, където се очаква те да достигнат около 5 на сто, а в еврозоната едва ли ще надвишат 4 на сто. Това е така, защото причините за инфлацията в САЩ и страните от ЕС са различни. В Америка тя се дължеше основно на прегряване на икономиката, а в Европа - на енергийния шок, който обаче започва да отстъпва. 

Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов изразява по-различно мнение, като в своя анализ, поместен на страницата на организацията, посочва, че видимото успокояване на цените на газа, електроенергията и други ключови суровини в последните месеци засега не изглежда да променя посоката на промяна на лихвите. Още повече, че икономиката на еврозоната отчита и рекордно ниски нива на безработица, така че към момента този потенциален политически натиск за обръщане на посоката не съществува.

В статията си Маркъс Ашуорт обобщава, че последните действия на Фед, ЕЦБ и АЦБ предвещават края на паричното затягане, като централната банка на САЩ ще води в този процес, а ЕЦБ и АЦБ най-вероятно няма да изостанат с много.

Къде е България?

У нас при действащ валутен борд, който ограничава воденето на парична политика, от БНБ посочиха в последната си макроикономическа прогноза, публикувана в края на януари, че предприетите от ЕЦБ повишения на основните лихвени проценти в еврозоната през втората половина на 2022  г. са се отразили в съществено покачване на лихвените проценти на междубанковия паричен пазар в България от края на третото тримесечие на годината. 

В същото време, в условията на значителна ликвидност в банковата система, бе отчетено сравнително слабо повишение на лихвените проценти по депозитите и кредитите в страната, допълват от централната банка.

Въз основа на пазарните очаквания за по-нататъшно затягане на паричните условия в еврозоната от БНБ очакват започналата тенденция към покачване на лихвените проценти по кредитите и депозитите да се засили и те да достигнат най-високите си стойности в края на 2023 г. и в началото на 2024 г., след което да се стабилизират на достигнатите нива.

От своя страна, икономистът Георги Ангелов коментира, че в България сме в по-благоприятна позиция спрямо лихвите по кредитите заради високата ликвидност на банковия сектор. Видяхме как през миналата година покачването на лихвите в еврозоната не успя да се прехвърли със същия темп и у нас, макар БНБ да беше направила такава прогноза, припомни Ангелов. Според него всичко това е положително, защото в предишни периоди, като финансовата криза от 2009 г., банките у нас финансираха кредити с пари от чужбина и когато тези пари секнаха, тогава рязко се вдигнаха лихвите у нас и достигнаха дори двуцифрени проценти. Т.е. тогава бяхме прекалено зависими от това външно финансиране, а сега този проблем не е налице.

Сега българските депозити финансират българските кредити и дори ги изпреварват по обем. Това ме кара да смятам, че в България процесът на вдигане на лихвите по кредитите и депозитите ще бъде по-плавен, без към този момент да е възможно да се каже точно с колко, допълни Георги Ангелов.

На този фон очаквам реалният ръст на заплатите да се увеличи заради спада на инфлацията и едно плавно вдигане на лихвите да бъде покрито от нарастващите доходи, каза още старши икономистът в Институт "Отворено общество".

По думите на Лъчезар Богданов очакването да сме изолирани от по-високите лихви в Европа и това да продължи неограничено изглежда доста "рисков залог". Корекцията на пазара на имоти може би дори вече е започнала - данните от имотния регистър показват например, че през третото и четвъртото тримесечие на 2022 г. се отчита спад на вписаните продажби в София спрямо същите тримесечия на 2021 г. Засега обаче броят на договорните ипотеки в София отчита ръст, макар и леко забавен през последното тримесечие на 2022 г.