Какво си мисли Кристин Лагард?

И така, какво иска да каже Лагард? Проблемът е, че е трудно да се разбере какво всъщност стои зад нейното поведение, ако изобщо има нещо. Малцина различават у нея някакви силни емоцииили ръководни принципи отвъд някакво смътно понятие за „служене“ на институциите, които тя неизменно оглавява през драматични кризи. Тя е като сфинкс с усмивка, с автентичен и пресметнат чар.

Неин бивш колега казва, че Лагард може да бъде и забавна, когато трябва. Какво обаче прави тя за забавление? Тя рядко чете за удоволствие. Никой, интервюиран от медията, не я е виждал да чете книга или нещо друго, което не е политически брифинг. Тя не разполага с много време – което е разбираемо, за хобита. Обича да прави домашно сладко през лятната си ваканция за семейството и играе голф с други централни банкери. Преди е плувала редовно, но сега не толкова често, тъй като е ограничена от интензивния работен график. По отношение на мирогледа тези, които я познават, правят извода, че ако вярва в нещо, тя е по-скоро центрист или известен дясноцентрист. Повечето хора, които я познават, я определят като „пррагматична“.

За разлика от много от технократите, от които се оказва заобиколена обаче, тя е очарователен и умел комуникатор. Тя притежава необичайното умение да предразполага и да напипа движещия ритъм на историята, така че да оцелее във всяка ситуация.

От самото начало тя се радва на почти вертикална траектория на нейната кариера. Лагард се издига от дълбините на предградията на Нормандия, за да ръководи голямата чикагска адвокатска кантора Baker McKenzie. „Тя е може би най-милият човек, когото някога съм имал удоволствието да познавам“, описва я бившият ѝ колега от кантората Марк Лийви.

Във време на пикова глобализация кантората помогна на големи нововъзникващи фирми като Dell да пробият в Европа и до 2005 г. нарастващата известност я постави в неизбираема роля във френската политика. Като министър на финансите тя се бори с финансовата криза, изповядваше безсмъртна вярност към Никола Саркози („Използвайте ме толкова дълго, колкото ви е удобно“, пише тя на тогавашния френски президент) и по-късно беше съдена за „небрежност“ в афера, свързана с плащания с публични средства към бизнесмен. Лагард отърва кожата в делото, тъй като съдията прие, че е действала по заповед на висшестоящи.

С необичайна лекота Лагард остана в челните редици на висшия политически ешелон, нещо като квази церемониална фигура, подобна на Елизабет II. Често обаче тя е възпрепятствана от обстоятелствата да упражнява реална власт. Например по време на мандата ѝ като директор на Международния валутен фонд (МВФ) – тя отиде във Фонда през 2011 г., по време на мрачен период, когато беше пикът на кризата в Гърция.

Като част от френското правителство Кристин Лагард, в съответствие с преобладаващия консенсус, се противопостави на участието на МВФ в програмите за Гърция. Когато обаче шефът на институцията Доминик Строс-Кан беше арестуван по обвинения в сексуално насилие в Ню Йорк, тя реши да се състезава за поста му и след бляскаво световно турне победи съперника си, изтъкнатия мексикански централен банкер Агустин Карстенс.

Веднъж встъпила в длъжност обаче, тя рядко се проявява като нещо повече от елегантен мениджър на средно ниво и с готовност признава, че не тя е тази, която взема големите решения. По нейни думи тя не и особено велик икономист – главният икономист на МВФ Оливие Бланшар я е определял като „студентка първа година“ с много топлота в гласа.

„Ще се опитам да бъда добър диригент“, коментира Лагард, когато оглави Фонда. „Знаете ли, без да съм твърде поетична, не всички диригенти знаят как да свирят на пиано, арфа, цигулка или виолончело“, допълни тя тогава.

Тя го играе информиран посредник, който влияе, но не диктува консенсуса между националните държави, представени в борда на МВФ. Според някои това означава, че при приемането на решения САЩ и Европа са се договаряли предварително.

Според Пауло Ногейра Батиста, бразилски член на управителния съвет по това време, тя е изправила нововъзникващите нации една срещу друга, като е предложила големи отстъпки на Китай. Тя е видимо близка с американския член на борда Дейвид Липтън. „Кристин нямаше да е толкова добра без Дейвид и Дейвид имаше нужда от нея като лице на Фонда, с нейната харизма и чар“, коментира Даниел Хелер, който представлява Швейцария в борда.

Резултатът? Противно на съветите на САЩ, много нововъзникващи световни членки на Фонда и собствените му анализатори, вкл. Бланшар, се преклониха пред европейския натиск – по-точно на Германия, и подписаха сделката за Гърция. Никой не е изненадан, когато през 2015 г. напрежението, причинено от този спасителен план, достигна главоломна точка, което предизвика възхода на бунтовническото ляво правителство в Гърция.