Какво си мисли Кристин Лагард?

На последвалите напрегнати срещи на върха на финансовите министри от еврозоната, седнала на дълга маса в силно осветена стая без прозорци в Брюксел, тя успява да предложи доброжелателно разсейване, като проявява забавната си страна, според Йерун Дейселблум, тогавашен ръководител на Еврогрупата. Той припомня, че в „най-невъзможните моменти“, когато съдбата на Гърция и еврозоната е висяла на косъм, Кристин Лагард е вадела бонбони M&M от чантата си и е черпела участниците в заседанията.

Янис Варуфакис, министър на финансите на Гърция по това време, признава също, че Лагард е „топъл човек“. Той казва обаче, че тя е била безсилна. „Тя не искаше да застраши позицията си в институционалния ред, тя беше щастлива да се съгласи с нашето смазване“, коментира той.

Тъй като САЩ са раздразнени и след като еврозоната изглежда е преодоляла своята екзистенциална криза, Фондът се оттегли от напрегнатите преговори за трети спасителен план с гръцкото правителство в 12 без пет. Институцията се оправда с големите разногласия между Атина и нейните кредитори. Лагард, с внимателно измити ръце от всичко, което ще последва, излезе с непокътната репутация.

Лагард винаги е изтъквала големите проблеми на деня в еклектична гама от медии. Миналата година тя се появи по ирландската телевизия в най-гледаното време, за да предложи психологическа диагноза на Владимир Путин. През 2019 г. обсъжда сексуалния си живот в сп. Elle France.

Изглежда тя по трудния начин научава, че думите ѝ всъщност имат огромна тежест. Първоначално тя не искаше работата в ЕЦБ, но я получи като компромисен кандидат, така че германката Урсула фон дер Лайен да поеме Европейската комисия.

Новият коронавирус трябваше да покаже най-доброто от прехвалените комуникационни умения на Лагард (или, всъщност, на някой друг). Бедствието дойде точно в началото на пандемията, на конференция на 12 март 2020 г., когато тя отговаряше на въпроси на медиите относно ранното тревожно разпространение на COVID-19 в Северна Италия. Попитана дали ще предприеме действия за намаляване на опасно високия спред, плащан по италианския дълг, Лагард предложи скандален отговор, който взриви италианската икономика – и голяма част от доверието в нея: „Не сме тук, за да затваряме спредове“.

Това може да не звучи кой знае колко опасно, но в света на централното банкиране е равносилно на заклинание. Години преди това Марио Драги, предшественикът на Лагард, прочут като „спасителят на еврозоната“, обяви, че ЕЦБ ще направи „всичко необходимо“, за да подкрепи рисковите задлъжнели страни.

Централното банкиране разчита на определен енигматичен мистицизъм, който Драги притежава в излишък. По най-малкия знак на италианеца пазарите на дългови инструменти се успокояваха. Драги дори нямаше нужда да използва фигуративната „базука“ за действително наводняване на еврозоната с пари. Думите му бяха достатъчни.

Коментарът на Лагард тогава подейства като базука, която стреля в собственото ѝ лице. Пазарите на облигации експлодираха.

Преди да се присъедини към банката, Лагард беше представена като арбитър, чиято основна роля ще е да гради консенсус между управителите на централните банки, които вземат решения в ЕЦБ. Фиаското със спредовете беше рязко напомняне, че тя носи уникална отговорност като глас на паричната политика в евро. Тя натисна спусъка и авторитетът ѝ рухна.

„В миналото знаехме, че трябва да слушаме много внимателно Драги. Сега пазарите знаят, че обикновено не Лагард е тази, която решава“, коментира икономист.

Нейни бивши колеги се чудят дали не ѝ липсва МВФ, където беше един вид рок звезда и не се тревожеше какво ще предизвикат изявленията ѝ. Някои от тях смятат, че тя гледа на централното банкиране като на скучно занимание и гледа с пренебрежение на него.

Кризата с инфлацията сериозно е уморила Кристин Лагард. Наскоро тя дори се сопна на журналист от Ройтерс, който постави под съмнение нейните променящи се възгледи за паричната политика. Тя изглежда безжизнена на амвона, отегчена и вече не се забавлява, а по-скоро демонстрира нарастващо отчаяние.